Във всички стаи бяха запалени ароматизирани свещи, завесите бяха спуснати и всички слуги бяха отпратени.
Господарят и господарката искаха да останат насаме.
Тереза го посрещна на вратата на спалнята с чаша вино и усмивка.
— О, съкровище, толкова се радвам, че тази нощ успя да се прибереш рано. Чаках това цял ден.
— Аз също — каза той с най-пленителната си усмивка.
Тя го погледна палаво.
— Нямам търпение да ти докажа колко много те обичам и да ти благодаря, че проявяваш такова разбиране относно задълженията ми към Суверена.
Далтон плъзна раменете на копринената й нощница и целуна голата й плът. Продължи да я целува надолу по тялото, а тя се закикоти. Направи вял опит да забави темпото му.
Сведе глава към лицето му.
— Далтон, не искаш ли малко вино?
— Искам теб — каза той със сладострастно сумтене. — Толкова време мина.
— О, Далтон, знам. Толкова те желаех.
— Докажи го — предизвика я той.
Тя отново се изкикоти, посрещайки пороя от целувки.
— О, какво си си наумил, Далтон? — простена тя. — Каквото и да е, харесва ми.
— Тес, взех си свободен ден утре. Искам да се любим цяла нощ и целия ден утре.
Тя отвърна на ласките му, докато той я насочваше към огромното им легло с железни пилони в четирите краища, напомнящи на колоните пред Кабинета за културно приятелство — леглото, принадлежащо на Министъра на културата заедно с всичко останало в превъзходния апартамент.
Някога целият този разкош би го впечатлил и би му доставил огромно удоволствие. Удоволствие от постигнатото, от спечеленото, от доказателството за това колко далеч е отишъл.
— Далтон, не искам да те разочаровам, но Бертранд ме очаква утре следобед.
Той сви рамене и нежно я отпусна на леглото.
— В такъв случай ни остава тази нощ и цялата сутрин. Съгласна ли си?
Тя засия.
— Разбира се, съкровище. Тази нощ и утре сутринта. О, Далтон, толкова съм щастлива, че разбираш колко съм нужна на Суверена.
— Наистина разбирам, скъпа. Може да ти прозвучи странно, но в известен смисъл това ми се струва възбуждащо.
— Така ли? — Тя му се усмихна похотливо. — Тази идея ми харесва. Искам да кажа, дето се възбуждаш.
Тя проследи с поглед как той разтваря деколтето й и започва да я целува по гърдите. Главата му се вдигна нагоре, за да си поеме дъх.
— Да знам, че самият Суверен е избрал жена ми, моята красива Тес, и при това след директно откровение от Създателя — това е най-висшето признание, което би могъл да очаква един истински Андерианец.
— Далтон — успя да промълви тя, останала без дъх от целувките и ласките му. — Никога не съм те виждала такъв. — Придърпа го към себе си. — Харесва ми. Толкова много ми харесва. Хайде, ела насам, нека ти покажа колко ми харесва.
Преди да започне, тя се дръпна.
— Далтон, на Бертранд също му хареса. Каза, че отношението ти го радва. И че за него също е възбуждащо.
— Всички ние се нуждаем Суверенът да ни насочва в бъдещето ни и да ни предава думите на Създателя. Наистина се радвам, че можеш да помогнеш на Суверена да се освободи от стресовете си на този свят.
Тя вече се задъхваше.
— Да, Далтон, така е. Наистина го разтоварвам. Толкова е… Не знам, толкова е прекрасно да имаш такова високо призвание.
— Защо не ми разкажеш за това, скъпа, докато се любим. Искам да чуя всичко.
— О, Далтон, толкова бих искала.
След преживяното с Тереза Далтон си даде няколко дена за възстановяване. Беше нещо, което някога би го изпълнило с усещането за истински живян живот. Някога би намерил в това извор на радост.
След онази вечер той си даде сметка, че трябва да се лиши от Тес за няколко дни, за да се повиши достатъчно желанието му и да е способен да изпълни онова, което си бе наумил.
Фоайето пред покоите и кабинетите й бе пусто. Бертранд бе в другото крило с Тереза и освобождаваше стресовете на високото си положение. Далтон бе проверил точно времето, в което тя щеше да отиде при Суверена. Тази мисъл щеше да му помогне да се съсредоточи над действията си.
Бертранд и жена му организираха нещата си така, че рядко да се засичат един с друг. Това, че покоите им се намираха в различни крила, помагаше.
Но понякога Хилдемара го посещаваше. Шумните им престрелки бяха прочути сред персонала. Един ден дори Бертранд се появи с белег над окото. Обикновено успяваше да избегне предметите, с които тя го замерваше, но в конкретния случай го бе сварила неподготвен.