Ричард, обладан от необходимост и гняв, отпусна ръце, насочвайки юмруци към ръба на езерото — там, откъдето водата тръгваше надолу към долината Нарийф. Съсредоточи там цялото си същество.
Чрез необходимостта и гнева си призова Субстрактивната страна на силата си — най-черната, извираща от дълбините на отвъдния свят, от сенките в света на нищото.
Избухна черна светкавица, назъбените линии, извиращи от юмруците му, се преплетоха в здравата нишка на бушуващо унищожение, концентрирано от необходимостта му, захранвано от гнева му.
Ръбът на планинското езеро избухна под натиска. Докосната от черната светкавица, скалата отвъд се взриви в дъжд от пушек и каменни отломки. В един миг долният бряг на езерото край ръба се стопи. Унищожителната сила на Субстрактивната магия го заличи от лицето на земята. Езерото започна да се изпразва със зловещ тътен. Врящата вода тръгна към ръба. Той се разпени и забълбука. Растенията пака затанцуваха във вихрушката, откъсвайки се от дъното на езерото. Огромната водна маса полетя през ръба.
Огънят, помитащ езерото, вятърът над водата и самата вряща вода забавиха ход. Това бе същността на Хармониите, тяхното проявление, доказващо присъствието им.
— Елате при мен — заповяда им Ричард. — Предлагам ви душата си.
Щом Хармониите започнаха да стесняват кръга около него, Ричард извади още нещо от кесийката на колана си.
В следващия миг, докато езерото се изпразваше, разкривайки калното дъно под отровните води, точно над падащата водна маса започна да се надига тътен. Нещо започна да се ражда. Да придобива форма в света на живите.
Трептяща във въздуха над водната повърхност, започна да се появява фигура. Фигура в роба. Старец от дим и искряща светлина. Фигура, мъчена от болка.
Ричард отново сви юмруци.
— Реечани! Сентроси! Васи! Елате при мен!
И те дойдоха. Обви го плътта на смъртта. Бремето, стоварило се върху плещите му, бе почти непоносимо. Той едва се държеше на крака във вихрушката на смъртта. Бе най-отвратителното чувство, което бе изпитвал някога.
Хармониите го зовяха с мамещи звуци, идващи от друг свят. Ричард не им попречи. Усмихна се на поканите им.
Остави ги да се приближат — тези крадци на души.
После вдигна ръка и посочи:
— Вашият господар.
Хармониите засвистяха около него, изпълнени с ярост. Познаха фигурата, материализирала се пред очите им.
— Ето го, роби, вашият господар.
— Кой ме зове! — долетя вик отвъд водата.
— Ричард Рал, наследник на Алрик. Аз съм човекът, дошъл да стане твой господар, Джоузеф Андер.
— Откри ме в моето убежище. Първият, който го направи. Поздравявам те.
— Аз пък те проклинам, Джоузеф Андер, в мястото ти в отвъдното, където всеки ще отиде, щом му дойде времето.
През езерото се понесе звънък смях.
— Да ме откриеш е едно, да ме безпокоиш друго. А да ми заповядваш, съвсем различно. Не притежаваш силата, за да го сториш. Дори не можеш да си представиш какво съм сътворил.
— О, напротив — извиси глас Ричард, за да надвика шума от падащата вода. — Вода, чуй ме. Въздух, виж какво ще ти покажа. Огън, почувствай истината на думите ми.
Около него трите Хармонии се завъртяха и завихриха, нащрек за онова, което щеше да последва. Ричард отново протегна напред ръка:
— Това е вашият господар, онзи, който ви подчини на волята си, вместо да останете верни на своята. Ето я душата му, оголена пред вас.
Фигурата на Джоузеф Андер помръкна притеснено.
— Какво правиш? Какво си мислиш, че ще постигнеш с това?
— Истината, Джоузеф Андер. Ще те освободя от заблудата на съществуването ти.
Ричард повдигна ръка, разтваряйки длан пред Джоузеф Андер — ръката, поддържаща равновесието, — пълна с черен магьоснически пясък. Усети между двамата да се пропуква ивица черна светкавица.
— Ето го, Реечани. Чуй го. Ето го, Васи. Виж го. Ето го, Сентроси, усети го чрез моето докосване.
Джоузеф Андер се опита да хвърли своя магия, но се бе затворил в друг свят, съграден от самия него. Не можеше да премине оттатък него. Ричард обаче го бе извикал по своя воля и можеше да го достигне.
— А сега, Хармонии мои, време е за вашия избор. Моята душа или неговата. Човекът, който не предаде душата си на отвъдното. Който не отиде при вашия господар там, вместо това ставайки ваш господар тук, в света на живите, за да ви зароби за вечни времена.
Или мойта душа, застанала тук, в центъра на Милостта, където ще ви притегля към себе си и ще ми служите на този свят така, както сте служили на него. Избирайте — отмъщение или ново робство.
— Той лъже! — провикна се духът на Джоузеф Андер.