Бурята от Хармонии около Ричард направи своя избор. Те разбраха истината, поднесена им от него. Прекосиха моста, който Ричард бе създал за тях, празното пространство в света на живите.
Целият свят се залюля.
Отвъд този мост с вой, какъвто може да се чуе само от света на мъртвите, се вкопчиха в душата на Джоузеф Андер и го отнесоха със себе си в света, от който бяха дошли. Отведоха го у дома.
В един миг, продължил цяла вечност, воалът между тези светове се отвори. В същия този миг смъртта и животът се докоснаха.
В последвалата внезапна тишина Ричард протегна ръце пред себе си. Стори му се, че отново е цял. Установи, че усещането е страхотно.
Изведнъж осъзна стореното току-що. Бе създал магия. Бе поправил онова, което Джоузеф Андер бе опорочил.
Сега трябваше да се върне при Калан — ако все още бе жива. Накара се да прогони тази мисъл от главата си. Трябваше да е жива.
Зед отвори очи с вик. Беше тъмно. Опипа земята наоколо и откри около себе си скала. Запрепъва се напред към светлината. Към шума.
Установи, че отново е в своето тяло. Вече не бе гарван. Не можеше да си обясни как е възможно това. Но така или иначе, бе истина. Погледна ръцете си. Не бяха пера, а ръце.
Бе си възвърнал душата.
Свлече се на колене и заплака с облекчение. Да загуби душата си бе по-странно, отколкото си бе представял. Бе очаквал най-лошото.
Без душа можеше да се прероди единствено в гарван.
Опита се да погледне по-ведро на нещата — това бе опит, който никога преди не бе имал. Никой магьосник не бе успявал да се превъплъти в животно. А като си помисли човек, че единственото, което бе нужно, бе да дадеш душата си.
Реши, че веднъж му стига.
Запъти се към светлината, към тътена на водата. Спомни си къде е. Стигна до ръба, потопи се във водата и заплува към другия бряг.
Излезе оттатък. Без да мисли, прокара ръка през тялото си, за да се изсуши.
И в същия миг осъзна, че силата му се е върнала. Магията, дарбата му отново бяха с него.
Доловил някакъв звук, вдигна глава. Паячка долепи муцуна до лицето му.
Грейнал в усмивка, Зед погали мекия влажен нос.
— Паячката ми, радвам се да те видя, приятелко. Наистина се радвам.
Паячка изпръхтя от задоволство.
Зед откри седлото и останалата част от багажа си там, където ги бе оставил. С огромно удоволствие метна на гърба на кобилата одеялото и седлото. Паячка бе наистина невероятно същество.
Някакъв звук отгоре го накара да вдигне глава. Нещо се спускаше откъм планината. Вода. Езерото по някаква причина бе потекло надолу. Зед скочи на гърба на Паячка.
— Време е да изчезваме оттук, момичето ми. Паячка не чака да й се повтори.
Далтон тъкмо влизаше в кабинета си, когато усети някой да се вмъква след него. Беше Стейн. Докато онзи се обръщаше да затвори вратата, Далтон плъзна поглед към наметалото му — в него бе пришит един нов скалп.
Далтон се приближи до страничната масичка и си наля чаша вода. Беше му топло, чувстваше се леко замаян.
Е, това можеше да се очаква.
— Какво искаш, Стейн?
— Просто идвам на визита.
— Аха — каза Далтон. Отпи от чашата си.
— Сдобил си се с чуден нов кабинет.
Наистина бе хубав. Всичко бе най-доброто. Единственото, което си бе донесъл от предишния кабинет, бе сребърната поставка за ножницата на меча край писалището. Харесваше си я и си я бе пренесъл. Сякаш подсетил се за нещо, опипа дръжката на меча си.
— Е — продължи Стейн, — заслужи си го. Няма две мнения по това. Направи добро за себе си. И за жена си.
Далтон махна с ръка.
— Нов меч ли си имаш, Стейн? Бих казал, че е прекалено изискан за вкуса ти.
Онзи явно остана доволен, че Далтон е забелязал оръжието му.
— Това тук — каза той, повдигайки меча за предпази теля — е Мечът на истината. Истинският меч, носен от Търсача.
На Далтон му се стори невероятно, че подобно оръжие е в ръцете на човек като Стейн.
— И за какво ти е?
— Донесе ми го един от хората ми. Заедно с новината за неприятности.
— Нима? — попита Далтон, симулирайки интерес.
— За да ми го доставят, са заловили Морещица. Истинският Меч на истината и истинска Морещица, представяш ли си!
— Какво постижение! Императорът ще остане доволен.
— Да, когато му представя меча. Той остана доволен и от новините, които получи от теб. Да бъде победен Господарят Рал е забележително постижение. Съвсем скоро частите ни ще са тук и ще го хванем. А Майката Изповедник, откри ли я?
— Не. — Далтон отпи още глътка вода. — Но при магията, направена от Сестра Пентеа, не виждам никакъв шанс за нея. Ако се съди по ръцете на моите момчета, те също добре са си свършили работата. — Той спря и сведе глава. — Поне докато не са били заловени и убити. Не, изключено е Майката Изповедник да е преживяла подобно нещо. А ако все пак още е жива, скоро ще се чуе. Ако пък е мъртва — той сви рамене, — може и никога да не открием тялото й.