Ан се изкиска:
— О, да знаеш само как се радвам мъж, когото уважавам, да се ожени за умна жена. Нищо не говори по-добре за характера на мъжа от това, доколко го привлича интелигентността.
Калан въздъхна и се облегна на стената.
— Познавам Ричард и знам, че не поставя търпението ми на изпитание нарочно, но все пак това е първият ни ден. Представях си го някак по-различно от това преследване на въображаеми кокошки-чудовища. Мисля си, че е дотолкова обладан от мисълта да ме пази, че чак сам си измисля проблеми.
Ан продължи съчувствено:
— Ричард те обича искрено. Знам, че се притеснява, макар да не разбирам точно защо. Отговорността му е наистина огромна.
Съчувствието внезапно изчезна от гласа й:
— Що се отнася до Ричард, всеки от нас е длъжен да направи необходимите жертви.
Жената се престори, че гледа кокошките.
— В същото това село, преди да падне първият сняг — поде Калан внимателно, с монотонен глас, — предадох Ричард на твоите Сестри на светлината с надеждата, че ще спасите живота му, макар да знаех, че има голяма вероятност това да унищожи бъдещето ми с него. Трябваше да го накарам да повярва, че съм го предала, за да го убедя да тръгне със Сестрите. Имаш ли изобщо някаква представа?
Калан се насили да спре, за да прекъсне потока от болезнени спомени. Всичко бе свършило добре. Двамата с Ричард най-сетне бяха заедно. Само това имаше значение.
— Знам — прошепна Ан. — Няма защо да се доказваш пред мен, но след като заповедта за довеждането му при нас бе подписана от мен, може би е редно аз да се докажа пред теб.
Жената явно бе напипала болната тема, но Калан успя да задържи тона си вежлив.
— Какво искаш да кажеш?
— Онези магьосници, преди много, много време, създадоха Двореца на пророците. Живях в Двореца, под уникалното му заклинание, над деветстотин години. Именно там, петстотин години преди да се случи, Натан Пророкът предсказа раждането на магьосник-войн.
Там, в подземията на Двореца, двамата с общи усилия залягахме над книгите с пророчества, опитвайки се да разберем този камък, който предстоеше да бъде хвърлен в езерото, опитвайки се да предскажем вълничките, които това събитие ще предизвика.
Калан скръсти ръце.
— От опит бих могла да кажа, че пророчествата често скриват повече, отколкото разкриват.
Ан издаде сподавен кикот.
— Познавам Сестри, със стотици години по-възрастни от теб, които имат да изминат още много път, докато го разберат.
Изведнъж стана сериозна:
— Отидох да видя Ричард, когато той се роди, да се запозная с душата му, току-що появила се на този свят.
Майка му бе толкова изумена, толкова благодарна за равновесието, получено с този прекрасен дар, съпоставен с бруталното изнасилване, извършено от Мрачния Рал. Тя беше забележителна жена. Не си позволи горчивината и отвращението й да се предадат върху детето. Толкова се гордееше с Ричард. Беше изпълнена с надежда и мечти за него.
Тогава, когато Ричард още сучеше от гърдата на майка си, двамата с Натан отведохме втория му баща да вземе Книгата на преброените сенки. Да може Ричард, когато порасне, да получи знанието, необходимо му, за да се спаси от чудовището, изнасилило майка му и дарило го с живот. — Ан я погледна с уморена усмивка. — Пророчества, нали разбираш.
— Ричард ми е разказвал за това. — Калан се извърна към Пилето, съсредоточен върху ровичкащите из пода животинки.
— Ричард най-сетне се появи — магьосникът-войн.
Пророчествата не казват дали ще успее, но той е роденият за борба — борбата, с която да запази Милостта неопетнена, такава, каквато е винаги била. Тази вяра обаче понякога изисква огромни душевни усилия.
— Защо? Ако той наистина е онзи, когото сте чакали — онзи, когото сте търсили?
Ан се покашля, сякаш, за да събере мислите си. На Калан й се стори, че вижда сълзи в очите й.
— Той унищожи Двореца на пророците. Заради Ричард Натан успя да избяга. А Пророкът е опасен. Нали именно той, в крайна сметка, ти е казал имената на Хармониите. Този прибързан, рискован акт можеше да доведе до гибелта на всички ни.
— Това спаси живота на Ричард — подчерта Калан. — Ако Натан не ми беше казал имената на Хармониите, Ричард щеше да е мъртъв. И тогава твоят камък щеше да по тъне на дъното на езерото — там, където не би могла да го достигнеш и където няма да е от полза никому.
— Така е — призна Ан не особено охотно, както се стори на Калан.
Калан зачовърка едно копче на дрехата си, опитвайки се да се постави на мястото на Ан.
— Сигурно ти е било трудно да го понесеш. Това, че Ричард е унищожил Двореца. Дома ти.
— Заедно с Двореца той унищожи и заклинанието около него. Сега Сестрите на светлината ще остаряват като всички останали хора. Ако всичко бе останало постарому, вероятно щях да живея още няколкостотин години. А другите Сестри още много стотици години. А сега съм просто една възрастна жена, на която дните са преброени. Ричард ми отне тези стотици години. Отне ги на всички Сестри.