Далтон се облегна на писалището си.
— Кога пристига Джаганг?
— Скоро. Може би след седмица. Авангардът му се очаква всеки момент. Ще огледат място, подходящо за императора във вашия град.
Далтон се почеса по челото. Чакаше го работа. Не че бе нещо чак толкова важно.
— Е, ще съм наоколо, ако имаш нужда от нещо.
Вече на вратата, Стейн се извърна назад.
— О, и, Далтон, Бертранд ми спомена, че по отношение на него и жена ти си проявявал повече от разбиране.
Далтон сви рамене.
— И защо не? Тя е просто жена? Само да щракна с пръсти, ще ми скочат още цял куп като нея. Не е нещо, към което човек може да изпитва собственическо чувство.
Стейн изглеждаше видимо доволен.
— Радвам се, че си го разбрал. Орденът ще остане доволен от такава позиция. Ние не толерираме собственическото отношение към жените.
Далтон се опитваше да мисли за местата, където е възможно да се е скрила Майката Изповедник.
— Е, значи Орденът ще ми хареса. Аз споделям тези виждания.
Стейн се почеса по брадясалото лице.
— Радвам се, че е така, Далтон. При това положение не мога да се въздържа да не те поздравя за добрия ти избор на курва за жена.
Далтон, свеждайки очи към книжата пред себе си, изтръпна.
— Моля, какво искаш да кажеш?
— Ами Бертранд ми я пуска от време на време. Непрекъснато се фука с нея и искаше и аз да я пробвам. Каза й, че Създателят му казал, че трябва да достави удоволствие и на мен. И трябва да ти кажа, че наистина е огън жена. Стейн се обърна към вратата.
— О, почакай малко… — започна Далтон.
— Какво? — извърна се Стейн.
Далтон завъртя меча си със свистене и с един замах разпори корема на Стейн точно под колана му с оръжията. Направи раната плитка, само колкото да могат червата да изтекат в краката му.
Стейн ахна от изненада, отпусна челюст, очите му се завъртяха надолу в шок. Падайки на колене, погледна Далтон. Започна да гъргори в агония.
— Знаеш ли — каза Далтон, — като се замисля, май съм от онези със собственическо чувство към жените. Трябва да си благодарен на добрите духове, че те даряват с бърз край.
Стейн се строполи на една страна. Далтон го прекрачи, заставайки му в гръб.
— Но само, защото е бърз, не ми се иска да пропуснеш нещо.
Далтон стисна в юмрук мазната коса на Стейн. Прокара меча си околовръст главата му, притисна гърба му с крак и изтръгна скалпа му. Завъртя се и го показа на виещия в краката му мъж. — Това ти е за Франка между другото. Да си знаеш.
Докато Стейн се гърчеше на земята с разпилени вътрешности и обляна в кръв глава, Далтон небрежно пристъпи към вратата и я отвори, доволен, че новите му подчинени не нахълтаха в кабинета му без разрешение въпреки ужасяващите викове.
— Фил, вземи Грегъри и елате вътре.
— Да, Министър Камбел?
— Фил, този Стейн направо ми съсипа кабинета. Моля те, изведи го навън.
— Да, Министър Камбел.
— И внимавай да не ми унищожи килимите. — Далтон вдигна някакви книжа от писалището си и се обърна към продължаващия да пищи мъж. — Донесете го насам и го изхвърлете през прозореца.
СЕДЕМДЕСЕТА ГЛАВА
РИЧАРД ВЛЕТЯ ПРЕЗ ВРАТАТА. Не обърна внимание на хората в коридора и се насочи право към Калан. Джиаан го спря за ръката.
— Ричард, чакай.
— Какво? Какво има? Как е тя?
— Все още е жива. Кризата премина.
Ричард едва не се строполи на земята от облекчение. Усети как по бузите му потичат сълзи, но някак си успя да се овладее. Беше толкова изморен, че едва се справяше с най-обикновените движения. Не успя да превърти топката на вратата, не можеше и да спре.
— Вече мога да я излекувам, силата ми се върна.
Ричард се извърна към фоайето. Джиаан отново го спря.
— Знам. Силата на Ду Чайлу също се върна. Трябва първо да се видиш с нея.
— По-късно ще й се обадя. Най-напред трябва да излекувам Калан.
— Не! — изкрещя в лицето му Джиаан.
Тази реакция дотолкова изненада Ричард, че той се спря.
— Защо? Какво има?
— Ду Чайлу каза да не ти позволяваме да се приближаваш до Калан, преди да говориш с нея. Накара ме да се закълна, че няма да ти позволя да влезеш при Калан дори ако трябва да изкарам меча си пред лицето ти. Моля те, Кахарин, не ме принуждавай да го правя. Умолявам те.
Ричард си пое дълбоко въздух и се опита да се успокои.
— Добре. Щом е толкова важно, къде е Ду Чайлу?
Джиаан го поведе към стаята в съседство с тази, в която бе настанена Калан. Пътьом Ричард хвърли продължителен поглед на вратата й, но Джиаан го подбутна да върви напред.