Ду Чайлу седеше на стол с бебето си в ръце. Погледна Ричард с грейнал поглед. Той коленичи пред нея и погледна спящото вързопче в ръцете й.
— Ду Чайлу — прошепна той, — прекрасно е.
— Имаш дъщеря, съпруже.
На фона на всичко, което трябваше да си кажат с Ду Чайлу, спорът относно бащинството на детето й бе най-маловажното нещо.
— Нарох я Кара, в чест на онази, която ми спаси живота.
Ричард кимна.
— Кара ще се зарадва много, убеден съм.
Ду Чайлу отпусна ръка на рамото му.
— Ричард, добре ли си? Имаш такъв вид, сякаш се връщаш от света на мъртвите.
Той едва се усмихна.
— В известен смисъл е точно така. Джиаан ми каза, че си си възвърнала дарбата.
Тя кимна.
— Да, и трябва да й повярваш. Дарбата ми усеща заклинание.
— Ду Чайлу, трябва да излекувам Калан.
— Не, не трябва.
Ричард прокара пръсти през косата си.
— Ду Чайлу, знам, че искаш да помогнеш, но това е лудост.
Тя го стисна за ръцете.
— Чуй ме, Ричард. Дойдох при теб с определена мисия. Сега вече знам каква е. Дойдох да ти спестя болката, че ще изгубиш Калан. В душата й е заложен капан, сътворен с магия. Ако я докоснеш със своята магия, за да я излекуваш, заклинанието ще се задейства и ще я убие. Това е било начин да бъдат сигурни, че Калан ще умре.
Ричард, опитвайки се да остане спокоен, облиза устни.
— Но нали имаш силата да унищожаваш заклинания. Когато се срещнахме за пръв път, Сестра Вирна ми го каза. Ду Чайлу, можеш да обезвредиш това заклинание, за да я излекувам.
Ду Чайлу го погледна в упор.
— Не. Чуй ме. Изобщо не си даваш сметка какво става. Чуваш само онова, което ти се иска да чуеш. Трябва да разбереш истината.
Това заклинание е такова, че не мога да го докосна с магията си. Не мога да го накарам да изчезне като другата магия. То е като острието на кука за риба. Магията, с която ще лекуваш Калан, ще го задейства и така Калан ще умре. Чуваш ли ме, Ричард? Докоснеш ли я с магията си, тя ще умре.
Той притисна челото си с длани.
— Тогава какво ще правим?
— Тя е още жива. След като изкара толкова време, значи има шансове. Трябва да се грижиш за нея. Трябва да се възстанови без помощта на магия. Когато състоянието й се стабилизира достатъчно, заклинанието ще се стопи. Докато се оправи напълно, то ще е изчезнало, но тогава вече няма да има нужда от твоята намеса, защото Калан ще се е оправила.
Ричард кимна.
— Добре, благодаря ти, Ду Чайлу. Наистина ти благодаря. За, за всичко.
Тя го прегърна с бебето помежду им.
— Но трябва да изчезваме оттук. Орденът пристига. Трябва да се махаме от Андерия. Този човек, Едуин, е добър. Набави карета, с която да отведеш Калан.
— Как е тя? Дойде ли в съзнание?
— От време на време. Храним я по малко, даваме й да пие, правим й отвари. Ричард, наистина е пострадала зле, но е жива. Мисля, че ще се оправи. Наистина.
Ду Чайлу стана с бебето на ръце и поведе Ричард към другата стая. Той бе изтощен, но сърцето му биеше толкова лудо, че отново се усети на себе си.
Завесите бяха спуснати и в стаята бе сумрачно. Калан лежеше по гръб, покрита почти догоре с одеяла.
Ричард погледна надолу към толкова добре познатото му лице, но то му се стори чуждо. Гледката го остави без дъх. С усилие се задържа на крака. С усилие задържа сълзите си.
Беше в безсъзнание. Леко пое безжизнената й ръка в своята, не почувства никакъв ответ.
Ду Чайлу заобиколи леглото.
Ричард й махна с ръка. Ду Чайлу разбра и му се усмихна. Внимателно постави мъничката Кара в свивката на ръката на Калан. Бебето, все още спящо, се сгуши на новото си място.
Калан се сепна. Ръката й обгърна малкото телце, на устните й се появи сянка от усмивка.
Тази усмивка бе първото, което Ричард позна у нея.
След като внимателно положиха Калан в специалната карета, която Едуин бе приготвил, подкараха напред в ранната утрин. Един човек на име Линскот, някога Директор и все още приятел на Едуин, им бе помогнал да покрият каретата и да омекотят конструкцията, така че да се движи по-плавно. Линскот и Едуин бяха членове на група, опълчваща се на покварените порядки в Андерия. Неуспешно, както се оказа. Сега, по настояване на Ричард, те щяха да напуснат страната си. Не бяха много, но само част от тях щяха да успеят да се спасят.
Встрани от къщата, в сянката на една череша, ги чакаше Далтон Камбел.
Ричард внезапно застана нащрек, готов за бой. Далтон Камбел обаче не изглеждаше настроен да се бие.
— Господарю Рал, дойдох да ви изпратя с Майката Изповедник.
Ричард огледа обърканите лица на придружителите си. Явно поведението на Камбел бе изненадало и тях.