Веднага след това я споходи мисълта за смъртта на Джуни и тя промени мнението си. Съществуваха по-сериозни проблеми от егоистичното й желание за топлина. Ако Зед и Ан се окажеха прави за магията…
Стигнаха до откритото пространство в центъра на селото. Живата сянка, в която се бе превърнала Кара, спря. Дъждът трополеше по покривите, спускаше се на вадички от улуците и падайки на земята, образуваше кални локви.
Морещицата вдигна ръка и каза:
— Там е.
Калан присви очи, напрягайки се през пелената от дъжд. Усети как Зед се прилепя плътно до нея от лявата й страна, Ан от дясната. Кара, застанала леко встрани, привлечена от силата на връзката си, усещаше Ричард, докато останалите просто се взираха в тъмнината, мъчейки се да забележат онова, което вижда тя.
Изведнъж вниманието на Калан привлече мъничък огън. Едва доловими вяли пламъчета облизваха влажния въздух. Беше чудно, че изобщо гори. Като че бе остатък от сватбените огньове. Невъзможно. При положение, че почти цял ден бе валяло, едва ли можеше да се очаква да е останала някаква следа от свещената церемония.
Ричард стоеше пред огъня и го гледаше. Калан успя да различи единствено високия му силует. Острите краища на златотканото му наметало плющяха на вятъра, отразявайки искрици от призрачния огън.
Калан забеляза капчици вода по върха на ботуша му, с който разръчкваше огъня. Пламъците стигнаха до коляното му, щом той разрови останалата жарава, оцеляла в дъжда. Вятърът подгони бясно пламъците, заизвиваха се червеникаво жълти ръце, замахаха диво, излъчени и трептящи, полюшващи се в омайващия танц на горещата светлина в прегръдката на мрачния дъжд.
Ричард вдъхна огъня.
Калан едва се сдържа да не изругае.
— Сентроси — мърмореше той, протягайки крак, за да потуши пламъците.
Леденият вятър завихри една тлееща искра. Ричард се опита да я улови в юмрук, но сърцевината на светлината, понесена на крилете на вятъра, избягна дланта му и се потопи в смуглата нощ.
— По дяволите — изпуфтя Зед грубо. — На това момче му стига да намери шепа смола, горяща в стар изсъхнал дънер, и вече е готово да повярва в невъзможното.
Гласът на Ан долетя студен и резервиран:
— Имаме по-важна работа от това да се забавляваме с налудничавите предположения на необразованите.
Зед, помръкнал и явно съгласен с нея, обърса с длан лицето си.
— Може да са хиляда и едно неща, а той се е вторачил точно в това, защото изобщо не е чувал за останалите хиляда.
Ан му се закани с пръст:
— Невежеството на момчето е…
— Това е името на едната от трите Хармонии — прекъсна ги Калан. — Какво означава?
И Зед, и Ан се извърнаха и я погледнаха, сякаш бяха забравили за съществуването й.
— Не е важно — настоя Ан. — Работата е там, че ни чакат задължения, изискващи пълното ни внимание, а това момче си губи времето с притеснения за Хармониите.
— Какво означава думата.
Зед се покашля, предупреждавайки Калан да не произнася отново гласно втората Хармония.
Калан се надвеси към стария магьосник, свъсила чело.
— Какво означава?
— Огън — най-сетне отвърна той.
ДЕВЕТА ГЛАВА
КАЛАН СЕ ИЗПРАВИ и разтърка очи под гърмящата буря, разразила се с нова сила. Примигна, напрягайки взор в полумрака. Ричард не бе до нея. Нямаше представа кое време е, но си бяха легнали късно. Предположи, че е някъде среднощ, далеч от сутринта. Реши, че Ричард сигурно е излязъл навън по нужда.
Обилният дъжд, обливащ покрива, оставяше у нея чувството, че стои под водопад. При първото им посещение в селото Ричард бе използвал къщата на духовете, за да научи Калните как да правят непропускащи покриви, различни от тревните, които използваха. Вероятно това бе най-сухата сграда в селото.
Хората се въодушевиха от идеята за непропускащи покриви. Тя си помисли, че още някоя и друга година и покривите в цялото село ще са само от плочи. В случая бе благодарна за сушинката.
Калан се надяваше сега, когато вече бяха убедени, че в смъртта на Джуни няма нищо свръхестествено, Ричард да е започнал да се поуспокоява. Той, също като Пилето, бе огледал всяка кокошка в селото, но и двамата не бяха открили тази, която всъщност не е кокошка. Или пък каквото и да е пернато чудовище. Работата приключи. На сутринта мъжете щяха да пуснат на свобода животинките.
Зед и Ан изобщо не бяха доволни от Ричард. Ако той наистина вярваше, че горящото огънче е било една от Хармониите — същество от отвъдния свят, — тогава какво, в името на Създателя, си мислеше, че прави, като го стиска в юмрука си? Ричард не се бе замислял върху този въпрос или просто не каза нищо, страхувайки се да не даде на Зед още едно основание да го сметне за откачил.