Добре че поне дядо му не бе жесток в дългото си обяснение за причините на скорошните събития. Лекцията му имаше по-скоро поучителен, отколкото назидателен характер, макар да имаше нотки и на второто.
Ричард Рал, Господарят на Д’Харанската империя, човекът, пред когото се кланяха крале и кралици, стоеше мълчаливо, докато дядо му сновеше напред-назад и го кореше, назидаваше, учеше, от време на време говорейки като Пръв магьосник, от време на време като дядо на Ричард и от време на време като негов приятел.
Калан знаеше, че Ричард уважава Зед твърде много, за да посмее да се обади. След като Зед е разочарован, нека бъде така.
Преди да се оттеглят за сън, Ан съобщи, че е получила отговор в дневника си. Вирна и Уорън знаеха за книгата, от която се интересуваше Ричард — „Двойникът на планината“. Вирна й пишеше, че това е книга с пророчества, но че е попаднала в ръцете на Джаганг. По инструкция на Натан тя и Уорън я били унищожили заедно с други книги, изброени от Пророка. С изключение на „Книгата на инверсиите и двойничествата“, която Джаганг не успял да докопа.
Когато най-сетне отидоха да спят, Ричард изглеждаше мрачен или най-малкото вглъбен в свои си мисли. Не бе в настроение да се любят. И в интерес на истината, като се има предвид преживеният ден, тя не остана разочарована от това.
Калан въздъхна. Едва втората им вечер заедно, а вече нямаха желание за ласки. А колко дълго си бе мечтала за този момент?
Отпусна се по гръб, притискайки с длани уморените си очи. Прииска й се Ричард да побърза и да се пъхне в леглото, преди да е заспала. Искаше да го целуне, поне това. Да му каже, че знае, че той прави онова, което смята за най-правилно. Да го увери, че това не го прави глупав в очите й. Не бе ядосана, наистина. Просто искаше да е близо до него. А не цял ден да се скита в дъжда в търсене на някаква си кокошка.
Искаше да му каже, че го обича.
Извъртя се на една страна към празното му място. Зачака. Клепачите й натежаха, с усилие да ги задържа отворени. Щом понечи да отпусне ръка върху неговата половина от одеялото, установи, че той я е завил с нея. Защо ли, ако възнамерява да се върне веднага?
Калан се изправи. Отново разтърка очи. В полумрака, разсейван единствено от слабата светлинка на огъня, забеляза, че дрехите му ги няма.
Денят бе дълъг. Предишната нощ почти не мигнаха. Защо ли е излязъл навън в дъжда посред нощ? Имаха нужда от сън. На сутринта ги чакаше път. Трябваше да се връщат в Ейдиндрил.
На сутринта. На сутринта тръгваха. Той имаше време само дотогава.
Калан изръмжа и се спусна към дрехите си. Ричард бе отишъл да търси доказателство. Беше сигурна, че е така. Нещо, което да докаже пред другите, че не е толкова глупав.
Заровичка в раницата си и измъкна малко свещниче. Имаше конусовидна форма, така че дори в дъжда щеше да й свети. Взе от купчината край огнището дълга съчка, запали я и я поднесе към свещника. Затвори малката стъклена вратичка, за да не позволи на вятъра да угаси пламъчето. Свещникът и свещичката бяха миниатюрни и не осветяваха кой знае колко много. Но това бе най-доброто, което можеше да си достави, и бе по-добре от нищо в черната като рог дъждовна нощ.
Дръпна влажната си риза от кола, на която я бе окачил Ричард край огъня. Допира на студената материя върху кожата й я накара да потръпне. Сега вече младоженецът щеше да получи една лекция и от нея. Тя щеше да настоява незабавно да се върне в леглото и да я прегръща, докато отново се стопли. Негова бе вината, че вече бе започнала да трепери. Кривейки лице, нахлузи на голите си крака подгизналите студени панталони. Какво ли доказателство е отишъл да търси? Кокошката? Докато сушеше косата си на огъня, преди да си легнат, тя го попита защо е убеден, че е видял една и съща кокошка няколко пъти. Ричард й отвърна, че мъртвата кокошка пред къщата на духовете сутринта е имала тъмен белег отдясно на човката си, близо до гребена. И че кокошката, посочена после от Пилето, имала същия белег.
Той бе направил връзката едва по-късно. Каза, че кокошката, която стояла над вратата в стаята с мъртвото тяло на Джуни, имала същия белег на човката. Никоя кокошка от събраните в трите сгради го нямала.
Калан възрази, че кокошките непрекъснато кълват по земята, която е кишава и кална, така че най-вероятно белегът е от мръсотия. Нещо повече, подобни мръсни петна сигурно има върху други кокошки. Но просто дъждът ги е измил.
Калните бяха категорични, че са прибрали всички кокошки в селото — до последната. Следователно онази, която Ричард търсеше, трябваше да е сред намиращите се в трите сгради. На това той не отвърна нищо.