Калан попита защо ли тази кокошка — възкръснала от мъртвите — ще ги преследва цял ден. С каква цел? Ричард не отвърна и на този въпрос. Калан осъзна, че не му е особена подкрепа. Знаеше, че той не отива да се бие от любов към битките. Упорството му нито бе самоцелно, нито бе предназначено да я ядоса.
Трябваше да го изслуша с по-голямо разбиране, с повече внимание. Нали е негова съпруга. Ако не може да разчита на нея, на кого? Нищо чудно, че не бе в настроение за любов. Но кокошката…
Отвори вратата. Посрещна я мощна вълна от вятър и дъжд. Кара си бе легнала. Ловците, които пазеха къщата на духовете, мигом забелязаха Калан и я наобиколиха. Очите им се взираха в сгряното й от свещичката лице, плуващо в тъмнината. Лъщящите им тела се материализираха от тъмнината всеки път, щом небето биваше прорязано от светкавица.
— Накъде тръгна Ричард? — попита ги тя.
Мъжете замигаха глуповато.
— Ричард — повтори тя. — Не е вътре. Излезе преди известно време. Накъде тръгна?
Един от ловците потърси с поглед очите на другарите си, преди да отвърне. Всички поклатиха отрицателно глави.
— Никого не сме виждали. Вярно, че е тъмно, но въпреки това бихме го забелязали, ако излезе.
Калан въздъхна.
— Не съм сигурна. Ричард е бил горски водач. Нощта е стихията му. Той може да се стопи в тъмнината така, както вие изчезвате в тревата.
Мъжете закимаха, напълно убедени в думите й:
— Тогава значи е някъде навън, но не знаем къде. Ричард Избухливият понякога е като дух. Не прилича на никой друг човек, когото познаваме.
Калан се усмихна на себе си. Ричард бе рядко срещан човек — знакът на магьосника.
Веднъж ловците го бяха взели със себе си на състезание по стрелба с лък. Той направо ги изуми. Съсипа всичките им стрели. Уцелваше винаги десятката на мишената, като всяка следваща стрела попадаше в тялото на предната, разцепвайки я на две.
Дарбата на Ричард направляваше стрелите му, макар той да не вярваше, че е така. За него всичко бе въпрос само на практика и концентрация. „Да призовеш мишената“ — така го наричаше той. Казваше, че извиква мишената при себе си, оставяйки всичко наоколо да изчезне. И щом усети, че стрелата му е намерила единствената съществуваща във въздуха точка, я пуска. Можеше да го прави за отрицателно време.
Калан трябваше да признае, че когато той я учеше да стреля, имаше моменти, когато разбираше за какво става въпрос. Наученото веднъж дори й спаси живота. Въпреки всичко тя бе убедена, че има намеса и на магията.
Ловците дълбоко уважаваха Ричард. Стрелбата бе само една от причините. Човек трудно можеше да не го уважава. Щом тя твърдеше, че той може да става невидим, ловците нямаха причина да се съмняват в думите й.
Всъщност запознанството между Ричард и Калните едва не започва зле. При първата им среща в тревистите полета, когато Калан го водеше към селото, Ричард бе изтълкувал погрешно смисъла на поздрава с плесница и бе ударил Савидлин, един от водачите им. С този си акт той непреднамерено бе признал силата на домакините си и се бе превърнал в техен високо ценен приятел, но в същото време си бе спечелил прозвището „Ричард Избухливия“.
Калан изтри дъжда от лицето си.
— Добре. Искам да го открия. — Тя направи знак в тъмнината. — Разпръснете се. Ако го намерите, кажете му, че искам да го видя. Ако не го намерите, се върнете на това място, след като сте огледали района си. После се преместваме на друго място и така, докато го открием.
Те се наканиха да й възразят, но тя им обясни, че е уморена и иска новия си съпруг при нея в леглото. Замоли ги да й помогнат, защото иначе щяла да се впусне сама в търсене.
Помисли си, че Ричард прави точно това — търси сам, защото никой не му вярва.
Мъжете с неохота се съгласиха и се разпръснаха в различни посоки. След малко до един се стопиха в тъмнината. Тъй като не носеха тежки обувки, не им бе трудно като на нея да се придвижват в калта.
Калан се събу и хвърли ботушите си на прага на къщата на духовете. Усмихна се при мисълта, че поне в това бе успяла да надхитри калта.
В Ейдиндрил сигурно имаше цял куп жени — от аристократки, през дипломатки до съпруги на дипломати, които при вида на Майката Изповедник, боса, затънала до глезените в кал, мокра до кости, биха припаднали на мига.
Калан джапаше в калта, опитвайки се да предугади дали Ричард има някаква последователност в търсенето. Той рядко предприемаше случайни ходове. Какво би направил, ако трябва да претърси цялото село в тъмното?
Калан започваше да се съмнява в първата си мисъл, че вероятно той търси кокошката. Може би е осъзнал, че тя, Зед и Ан имат право. Може би не търси кокошката. Но тогава какво прави навън в нощта?