— И аз така си помислих — отвърна той.
Зад тях се чу мощно изсвистяване.
Всички надзърнаха зад завоя и видяха от покрива на къщата, в която се приготвяха труповете за погребение, да се издигат пламъци. През отворената врата Калан мерна горящата слама, покриваща пода.
— Носех свещ. Падна в сламата. Но бе угаснала — промълви тя. — Сигурна съм.
— Може все пак да не е — каза Ричард, без да откъсва поглед от дращещите в небето пламъци.
От ярката светлина околните сгради сякаш затанцуваха в мрака. Въпреки разстоянието Калан усети яростната жега, лъхаща към лицето й. Нощта се изпълни с горяща трева и отблясъци.
От дъжда изскочиха пазачите им ловци и ги наобиколиха. Притежателят на стрелата прошепна на другарите си, че Ричард Избухливият е уцелил злия дух и го е прогонил.
Иззад един ъгъл се появиха още двама души. Зед, както винаги ограден от облак рошава коса, озарявана от пламъците на огъня, протегна ръка. Ловецът положи стрелата в отворената му длан. Зед я огледа с бърз поглед, след което я подаде на Ан. Тя я претърколи в ръка, въздъхвайки така, сякаш стрелата й е доверила тайните си и е потвърдила опасенията й.
— Хармониите — обади се Ричард. — Тук са. Сега вече вярвате ли ми?
— Зед, видях с очите си — започна и Калан. — Ричард има право. Това нещо не е кокошка. Намерих я ей там вътре да кълве очите на Джуни. Говореше. Обърна се към мен със званието ми — „Майко Изповедник“.
Пламъците не преставаха да танцуват в тържествените му очи. Накрая кимна.
— В известен смисъл си прав, момчето ми. Наистина сме изправени пред най-сериозен проблем. Но не са Хармониите.
— Зед — настоя Калан, сочейки към горящата къща.
— Казвам ти, беше…
Зед протегна ръка и махна едно шарено перо от косата й. Калан млъкна. Зед вдигна перото в ръка, претъркулвайки го бавно между палеца и показалеца си. Пред очите им перото се превърна в дим и се изпари във въздуха.
— Било е Промъкник — промълви магьосникът.
— Промъкник ли? — Ричард смръщи чело. — Какво пък е това? И откъде знаеш?
— Двамата с Ан хвърлихме верификационни заклинания — продължи старият магьосник. — Ти ни осигури необходимото зрънце доказателство, за да сме сигурни. Следите от магия по тази стрела само потвърждават подозренията ни. Наистина сериозно сме го загазили.
— Това е дело на последователите на Пазителя — обади се и Ан. — На онези от тях, които си служат със Субстрактивна магия — Сестрите на мрака.
— Джаганг — пошепна Ричард. — Той използва Сестри на мрака.
Ан кимна.
— Последния път Джаганг изпрати магьосник-убиец, но ти се справи с него. Сега изпраща нещо по-страшно.
Зед положи ръка на рамото на Ричард.
— Прав беше да си толкова настоятелен, но заключенията ти са погрешни. Двамата с Ан сме сигурни, че можем да развалим магията, довела това същество тук. Помъчи се да не се тревожиш. Ще направим, каквото е по силите ни и ще намерим решение.
— Още не си ни казал какво представлява този Промъкник. Какво иска? С каква цел е изпратен?
Преди да отвърне, Ан погледна Зед:
— Той е създаден в отвъдния свят — каза тя — с помощта на Субстрактивна магия. Целта му е да унищожи магията тук, в този свят.
— Също като Хармониите — с ужас изпусна Калан.
— Работата е сериозна — — потвърди Зед, — но няма нищо общо с Хармониите. Двамата с Ан не сме вчерашни и разполагаме с известни познания и средства.
Засега Промъкникът си отиде благодарение на Ричард. При положение, че разобличихме същността му, няма да се върне скоро. Отидете да поспите. За щастие Джаганг се оказа тромав и Промъкникът се разкри, преди да е причинил по-сериозни проблеми.
Ричард хвърли поглед назад към бумтящия пожар, сякаш борейки се с някаква мисъл.
— Но как е възможно Джаганг…
— Двамата с Ан имаме нужда от малко почивка, за да можем да определим какво точно е сторено от Джаганг и да му се противопоставим. Нещата са сложни. Нека направим онова, което мислим, че трябва.
Най-сетне Ричард обгърна Калан през кръста с нежна ръка и я придърпа към себе си, като кимна на дядо си. На тръгване стисна Зед за рамото с приятелски жест и отведе Калан към къщата на духовете.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
РИЧАРД СЕ СТРЕСНА и Калан се събуди. Долепила гръб в неговия, тя разтърка очи да прогони съня, като полагаше припряно усилия да дойде на себе си. Ричард седна и топлото му място до Калан изведнъж се изпълни със студ. Някой чукаше настоятелно на вратата.
— Господарю Рал — чу се приглушен глас. — Господарю Рал!
Не беше сън. Отвън блъскаше Кара. Ричард скочи в панталона си и се спусна да отвори. В стаята нахлу дневна светлина.