Выбрать главу

А Киова имаше дяволски добър нюх за наркотици.

— Тя не е съвсем в съзнание — Стефани пристъпи по-близо до леглото и челото й се смръщи. — Ако не бях сигурна, бих казала, че е поела една доза Рохипнол.

Киова изскърца със зъби яростно.

— Нима смяташ, че трябва да натъпча някоя жена с наркотици за подсилване на сексуалното желание, за да я чукам, Стеф?

Очите й се разшириха невинно.

— С този пенис? Ха. Сигурна съм! Но обвинявам повече тях, отколкото теб.

— Знам как мирише тази гадост. — Породата направи гримаса. Знаеше много добре. — Тя не е дрогирана.

Саймън тръгна към леглото, докато Киова усети как всеки мускул в тялото му се напряга протестиращо срещу това, другият мъж да бъде някъде близо до Аманда.

Младата жена отново се раздвижи на матрака, завивката се местеше с разтворените й, а гърдите й се надигаха под нея. Той стисна челюстта си и изскърца със зъби, когато го заля нова вълна от възбуда.

Саймън се протегна към завивката.

Предупредителното ръмжене, което излезе от гърлото на Киова, бе придружено с озъбване. Знаеше какво виждат другите. Извити кучешки зъби проблеснаха от двете страни на устата му, когато се раздвижи бързо, за да избута Саймън.

— Не смей да я докосваш — ниският заплашителен звук на гласа му шокира и него самия толкова, колкото и Саймън.

— Това е проблем, Киова. — Другият мъж се намръщи, а сините му очи проблеснаха от гняв. — Ако тя умре, затъваме дълбоко в лайната.

— Тя няма да умре — отсече Койотът, уверен в думите си.

— Киова, обърни внимание на това — заговори Саймън със саркастично търпение. — Ти не си глупак. Погледни я. Нещо не е наред с нея.

— Мамка му, знам това — изстреля той в отговор, безсилието го разяждаше. — Същото шибано нещо става и с мен. Сега се разкарай.

Киова пристъпи към края на леглото. Лоша идея. Уханието на възбудата й беше като ритник в корема. Нещо не беше наред, и мамка му, ако не го убиваше и него.

— Обади му се — обърна се Породата отново към Саймън. — Веднага!

Очите на другия мъж се разшириха.

— Човече, не можеш просто така да му се обадиш. Той те търси.

Аманда простена отново — един тих и отчаян звук, който накара вътрешностите му да се свият, а пенисът му да потръпне настойчиво.

— Саймън, имаш три секунди да му се обадиш — изръмжа Киова. — След това ще откъсна шибаната ти глава от раменете и ще издърпам червата ти през гърлото. Мога да го направя.

Той бе един от малцината, които щяха да опитат да го сторят.

— И ще получиш ритник в задника — отвърна със същия тон Саймън.

— По-добре сритан, отколкото мъртъв — отговори Киова. — Не ме предизвиквай, Саймън. Искам да говоря с него веднага.

Другият мъж извади мобилния телефон от калъфа на бедрото си и удари един бутон яростно, преди да го подаде на Киова.

— Какво? — Гласът от другата страна беше предпазлив и внимателен.

— Имаме проблем — съобщи Породата. Нервите му се обтегнаха до краен предел, докато слушаше поредицата от паузи и тихи щраквания, които подсказваха допълнителната сигурност на линията.

— Какъв е проблемът? — Даш Синклер не бе известен с приятелския си характер или търпението си при проблеми. Военната му подготовка и опасността, заобикаляща него и семейството му, го правеше много подозрителен.

— Работата с наблюдението се провали — отсече Киова напрегнато. — Тя бе ударена по главата, но се събуди в добро състояние. Сега показва всички признаци на човек, надрусан с наркотици за подсилване на сексуалното желание, но в организма й няма дрога. В беда е…

По дяволите, той също. Беше на път да свърши в дънките си при всеки тих скимтящ стон, който излизаше от гърлото й.

— Мамка му! — Пиперливото проклятие, което дойде от другата страна на линията, го изненада. Даш не се разстройваше лесно. — Целуна ли я?

Дали я е целунал?

— Какво общо има това с всичко, по дяволите?

— Отговори ми, жалък задник такъв — озъби се Даш, карайки Киова да направи обидена гримаса. — Целуна ли я, или не?

— Да — изръмжа в отговор. — Тя се готвеше да изкрещи и аз я целунах. Сега какво, по дяволите, трябва да правим с тази бъркотия?

— Боже, ако Калън не отмени ограничението на тази информация, някой ще загине — промърмори Даш. — Чуй ме, Киова, имаш голям проблем.