— Беше една целувка — изрече той. — Мислиш, че никога не съм целувал жена преди? Това никога не е наранявало някоя от тях.
— Защото преди не си целувал шибаната си половинка! — Изръмжаването на Даш накара Киова да замръзне шокиран. — Езикът ти подут ли е?
Подут? Той пулсираше също толкова силно, колкото и пенисът му.
— Киова? — попита остро Даш секунда по-късно. — Отговори ми.
— Да, сър — отговори, без да се замисли. Властният тон на другия мъж се вряза в мозъка му, както нищо друго не би могло.
— Проклятие.
— Какво? — изръмжа Киова. — Обясни ми.
— Нямаме време, нито достатъчно защита — информира го Даш, гласът му стана студен. — Задръж така.
Да задържи? Аманда отново се изви под завивката, главата й се мяташе върху матрака, докато тя скимтеше възбудено. Уханието на соковете й караше тялото му да гори, а устата му да се навлажни за вкуса на малкото й сладко котенце.
Ръката на Киова стисна телефона, докато се бореше с желанието да избута Саймън и Стеф от стаята. Ако скоро не заровеше пениса си вътре в нея, щеше да полудее.
— Нямаме подходящо място за изтегляне — отсече внезапно Даш. — Отправете се към местоположение Алфа и чакайте допълнителна информация.
Киова изсумтя. Такъв му бил късметът, нямаше начин да получат хеликоптер, и сега Даш го изпращаше на място, където със сигурност щеше да бъде убит.
— Да, добре, майоре — изръмжа той. — Като че ли мога да отида там.
— Уредено е свободно пространство и ще бъдат дадени обяснения. Междувременно, не я целувай отново и не прави нищо, което да подсили възбудата й. Закарай задника си там веднага, Киова, както и нейния. Нямате време за губене. Сега ме остави да поговоря със Саймън.
Киова подаде телефона на другия мъж и тръгна към Аманда, за да развърже въжето, обвито около тънките й глезени. Осемсантиметровите токове на късите й кожени ботуши бяха така ужасно секси, че му се прииска да завие при вида им. А тези червени чорапи бяха достатъчни да накарат един мъж да свърши в панталоните си.
Киова отметна завивката от тялото й, игнорирайки част от разговора, проведен от Саймън, както и допълнителното обаждане, което той направи секунди по-късно. Вместо това развърза ръцете на Аманда и започна да масажира деликатните й китки, когато тя се обърна към него.
— Студено ми е — прошепна момичето, повдигайки сънливите си очи към неговите.
— Знам, бейби. — Киова сдържа гласа си нисък и възможно най-нежен, оправи дискретно дрехите й, а след това отново я зави плътно със завивката.
Но уханието й не беше студено. Миришеше горещо и сладко, и бе готова да поеме всеки сантиметър от пулсиращия му пенис.
— Кажи ми какво не е наред с мен? — Гласът й беше неясен, а зениците й — толкова разширени, че се виждаше само тънка ивица от цвета на ириса.
— Ще се оправиш, бейби — прошепна Киова до челото й и целуна леко влажната кожа, докато тя трепереше в ръцете му.
— Имаме един Гранд Чероки отвън — съобщи Саймън, когато затвори телефона. — Двамата можете да легнете отзад. Аз ще карам. Дръж я долу, себе си също. Ще стигнем местоположение Алфа рано сутринта.
Киова погледна часовника. Беше едва десет часа, щеше ли да изтрае толкова дълго?
— Стеф, излез навън и огледай района. Трябва да натоварим момичето и да се махнем оттук, преди някой да ни намери. Глория и останалите ще карат след нас, за да ни пазят. Да се размърдаме.
Задната седалка на Гранд Черокито беше свалена, автомобилът бе паркиран близо до изхода, а задната врата бе отворена. Киова пренесе разгорещения си малък товар през вратата и най-сетне успя да настани високото си тяло до нейното.
Под главите им бяха поставени възглавници, взети от мотела, вратата се затвори и Саймън и Стеф скочиха в предната част. Обаче не от възглавница се нуждаеше Аманда Лий Мейрън.
Тя се изви към гърдите на Киова, завивката, която я покриваше се свлече достатъчно, за да й позволи да пристисне една от подутите си гърди с твърди връхчета в гръдния му кош.
— Колко далече е шибаното имение от тук? — изръмжа Породата, като погледна Саймън между седалките.
Другият мъж положи доста усилия да не се разсмее. Киова мислено си отбеляза да му срита задника, когато ерекцията му спадне достатъчно, за да го позволи.
— Почти шест часа — отговори му Стефани тихо. — Ще се движим повече по обходните пътища, а не по магистралата, за всеки случай. Досега не е съобщено нищо за отвличането й, нито има някакъв признак някой да знае, че се е случило нещо нередно. С малко късмет, ще стигнем до Вирджиния без проблем.