Без проблеми за нея, може би.
Киова не можа да се сдържи да не прегърне Аманда, когато тя се притисна към него, а кракът й се повдигна, за да го придърпа по-близо, притискайки бедрото му към влажната й женственост. А тя беше влажна. Боже, беше толкова влажна, че той просто искаше да се спусне между бедрата й и да се удави в нея.
Още един слаб, тих стон излезе от гърлото й, докато Киова безпомощно се притискаше по-силно към нея и дразнеше напрегнатия й клитор с бедро, а тя се извиваше в ръцете му.
— Включи шибаното радио, Куотърс — изръмжа мъжът, притискайки главата й по-близо към себе си, ядосан, че другият мъж ще чуе тези нежелани, тихи стонове.
— Без целувки, Киова — напомни му Саймън строго, като включи радиото и джипът се изпълни със слаби, натрапчиви звуци. — И без докосване.
Да го вземат дяволите. Щеше да я докосва колкото си иска. Тя се плъзгаше по тялото му като коприна и сатен, и проклет да бъде, ако може да държи ръцете си на разстояние. Освен това искаше тази целувка.
Езикът му беше напрегнат и подут, а малките жлези отстрани пулсираха почти болезнено. Това беше дяволски странно. Сексът никога не бе бил такъв, нито възбудата. Негова половинка. Думите на Даш Синклер се въртяха в ума му, когато малките меки длани на Аманда започнаха да масажират гърдите му. Нима тя бе половинката му?
Койотите не би трябвало да притежават лоялност или чувства, освен към половинките си. По някакъв начин, някои от тях имаха достатъчно късмет да познаят лоялността, да създадат приятели и да ги задържат. Други, като Киова, бяха израснали извън затворите, но животът, който бе водил той, не бе точно вдъхновен от нуждата от лоялност, макар че бе завързал няколко приятелства.
Ръката му се плъзна надолу по гърба на Аманда и пръстите му стиснаха заоблената извивка на дупето й, когато горещите й устни откриха зърното му под тениската му.
Той стисна зъби и въздъхна. Мамка му! Зъбите й се движеха по него с изискана топлина, езикът й го галеше през плата на тениската му, а ръцете й се плъзгаха лениво и притискаха под ръба на дрехата.
Киова отметна глава и затвори очи, борейки се срещу желанието. Желание толкова силно, така всепоглъщащо, че той се съмняваше, че ще издържи дори един час, а какво остава за цели шест.
Седма глава
Какво й ставаше? Аманда знаеше, че случваше се нещо ужасно нередно. Възбудата и гладът, които разкъсваха чувствителното и изпълнено с болезнено желание тяло, не бяха естествени.
За всичко бе виновна онази първа целувка. Тя си я спомняше. Непознатият, Киова, бе впил устните си в нейните, разпространявайки вкусът на сладък мед по сетивата й. Тогава се бе случило това. В рамките на секунди, възбудата я бе изпълнила, затруднявайки мисленето й и намирането на смисъл във всичко друго, освен в удоволствието и нуждата от докосването му.
И той я беше докоснал. Аманда се помръдна срещу него, припомняйки си устните му по гърдите си и зъбите върху зърното й, изпращащи ослепителни светкавици болезнено удоволствие, което разкъса тялото й.
Младата жена бе разбрала още преди години, че обичайният, нормален секс никога няма да бъде достатъчен за нея. Спокойните целувки и досадни докосвания, които бе получавала през годините, не й бяха особено приятни. Само когато се докосваше сама, когато с пръсти притискаше зърната на гърдите си и галеше клитора си по-силно, тогава бе откриваше удоволствието.
Книгите, които тайно четеше, порочните романси, които описваха малко по-болезнена любовна игра, можеха да я държат възбудена и влажна в продължение на дни. Но никога достатъчно възбудена за това. Да приеме целувката и докосването на един мъж, когото дори не познаваше.
Аманда потрепери, когато си спомни за ръката му, плесваща вагината й, вибрациите от възбуда и лека болка, връхлетели клитора й и почти замаяли сетивата й. Искаше повече от това. Искаше отново да почувства ръката му там, да я кара да гори, да се извива към него, докато удоволствието я разкъсва на парчета.
Господи, това беше толкова грешно. Не трябваше да се чувства така. Дали не я бе дрогирал? Не си спомняше да го е правил. И не се чувстваше точно дрогирана, просто сякаш всичките й сетива бяха съсредоточени към едно-единствено нещо — неговото докосване.