Выбрать главу

— Спокойно, бейби — изпъшка Киова в ухото й, когато зъбите й подразниха зърното му.

Ръката й се плъзна под тениската му и младата жена ахна от топлината на твърдото му тяло. Усети как опънатата му ерекция се притиска към нея през грапавите дънки. Това искаше тя, пенисът му да се притиска в нея, да угаси огъня, пулсиращ във вагината й.

Ръката й се спусна надолу и подръпна закопчалката. Дишането на Киова се учести. Аманда искаше просто да го докосне, да се плъзне надолу, докато успее да го поеме в устата си, да го ближе и смуче, както бе чела. Желаеше го. Господи, трябваше да го има, сега.

Пръстите й разкъсваха дънките му, а от гърлото й излизаше отчаяно скимтене, когато ръцете му покриха нейните и ги издърпаха отново на гърдите му.

— Аманда, чуй ме — каза напевно в ухото й. — Чуй ме много внимателно, бейби. Трябва да спреш. Лежи си мирно и тихо до мен само още малко време.

Беше като в ада. Той я бе отвлякъл. Беше я отвел от дома й само бог знае по каква причина и шансовете да я погуби заради това бяха високи. Но преди да го стори, щеше да усмири треската, която бушуваше в тялото й, или в противен случай първо тя щеше да го убие.

— Целуни ме — прошепна младата жена и главата й падна назад, а погледът й се впи в него със замаяно учудване.

Киова изглеждаше толкова добре. С индианските черти на лицето, черните очи и дългата черна коса, която падаше от двете страни на шията му, докато я гледаше гладно и напрегнато, той не приличаше на човек, готов да убие. Не беше онзи със студените сини очи, които я наблюдаваха зад маската, и гласът му не бе изпълнен с омраза.

— Ах, любима, това ни вкара в тази каша, в която сме сега — изръмжа Киова, а ръката му се стегна върху дупето й и подръпна плътта.

Действието изпрати странно, напрегнато усещане през ануса й. Аманда се изчерви, когато си спомни пръстите му там, които я пронизваха и я разтваряха, докато устата му опустошаваше клитора й, смучеше го и я караше да лети. Искаше да изпита това отново.

— Ти направи това — простена тя. Толкова много я болеше, че се питаше дали ще го преживее. — Ти ми стори това. Сега го оправи.

Едно боботещо ръмжене завибрира в гърдите му.

— Скоро.

— Сега.

Дрезгав смях, почти болезнен, погали сетивата й.

— Имаме си компания, бейби. Искаш да те накарам да крещиш пред тях ли?

— Не ми пука! — И наистина беше така. Дори ако целият шибан Вашингтон гледаше в този момент, на нея не й пукаше. — Целуни ме.

Имаше нужда от вкуса му отново. Размърда ръцете си под неговите, едната се придвижи, за да улови твърдата ерекция и мъжът застина, а дъхът му изсъска в ухото й. Другата ръка започна отново да обработва дънките му.

Приятелката й Бет се кълнеше, че всичко, което трябва да направиш, е да докоснеш пенисите им и те се разтапят в ръцете ти. Дали това бе вярно?

Копчето бе разкопчано, ципът плъзнат надолу и внезапно дланите й се изпълниха със стоманено твърд и горещ мъжки член.

— Дявол да го вземе! — изруга Киова дрезгаво, едрото му тяло се разтрепери, когато тя обгърна с двете си ръце невероятно дебелата плът.

Главичката пламтеше, а стволът беше грапав и набразден от кръвта, която пулсираше точно под кожата. Устата й се навлажни. Искаше да го вкуси, да го докара до лудост с устата си, точно както той я бе подлудил с езика си.

— Саймън, мамка му, не мога да продължа така!

Грубото проклятие бе игнорирано. Той не бе произнесъл нейното име, така че какво, по дяволите, й пукаше? Аманда се опита да се премести по-надолу и изскимтя, когато ръцете му я задържаха на място.

— Още пет часа, Киова.

Пет часа? Изказването предизвика смях, който заля съзнанието й. Ако някой смяташе, че тя ще чака пет часа и ще страда от агонизираща възбуда, тогава бе полудял.

— Целуни ме — прошепна отново, взирайки се в Киова на мъждивата светлина в автомобила, с който очевидно пътуваха. — Целуни ме или ми позволи да те докосна. Моля те.

Изражението на младия мъж бе измъчено.

— Не го прави, Киова. По дяволите, нямаме време да спираме за такива глупости.

Аманда си пожела този глас просто да замлъкне.

Тя облиза устните си бавно.

— Имам нужда от теб. Боли, Киова.

Името му, прошепнато от нейните устни, беше спусъкът. Жената мислено се поздрави, когато от него се откъсна дрезгав стон и главата му се сведе.

Това бе вкусът, топлината, от която имаше нужда. Аманда разтвори устните си за езика му, улови го и го засмука нетърпеливо, когато изпълни устата й. Тя се изви към мъжа и усети как пенисът му тупти по-силно в ръката й, когато той започна да се премества върху тялото й.