— Носеше се слух, че ударът ще бъде направен точно след като Даш се свърже с Котешките породи — разкри Стефани. Гласът й беше мек и очевидно по-малко враждебен, отколкото на тези двамата, които споделяха автомобила с тях и които се тупаха по гърдите. — Забавихме изпълнението на плана да те защитим, когато съпругата му Елизабет започна да ражда. Веднага след като бяха в състояние да пътуват, Даш се срещна с баща ти. Той изглежда не взе насериозно заплахите.
Аманда не успя да овладее секването на дъха си. Нито брат й, нито баща й бяха повярвали, че тя е в опасност? Дори не й бяха казали?
— Лъжеш — прошепна тя тогава. — Родителите ми не биха рискували живота ми.
— Наеха ти дяволски добра охрана — увери я Киова. — Четиримата мъже, които те защитават, са най-добрите. Всичко, с което разполагаше той, беше един слух, без сигурна информация. И предполагам, че си отказала да се преместиш в Белия дом за някакъв период от време.
В гласа му прозвуча сарказъм. Беше прав, тя бе отказала да се премести в официалното президентско жилище, по каквато и да е причина. Спорът тогава бе ожесточен. Защо баща й не й бе казал, че може да има опасност? Може би това щеше да промени решението й.
Не, поправи се Аманда, нямаше. Тя държеше на своята независимост, на новата си работа, на приятелите и дома си. Щеше да настоява за доказателство, а не просто да вярва на някакъв си слух.
— Сега какво? — попита момичето тогава.
— Сега ще те заведем на безопасно място, а след това ще се свържем с баща ти — отговори Киова рязко. — И ще те задържим там, докато настъпи гласуването на Закона за Породите следващата седмица. След като безопасността ти е сигурна, президентът Мейрън ще гласува законопроекта, вместо да го свали, защото имаш пистолет, насочен към главата ти.
— И тъй като си чифтосана с Порода, всичко сега ще бъде чудесно — провлече Саймън подигравателно. — Не сме ли всички едни големи късметлии?
Аманда щеше да скочи, ако ръката на Киова неочаквано не я бе натиснала надолу.
— Какво, по дяволите, говори той? — изръмжа тя и се завъртя, придържайки завивката близо до голото си тяло.
— Не му обръщай внимание. Той е шегаджия — посъветва я Киова, а гласът му бе опасно тих.
— Странно, не ми звучи като шегаджия. Като задник може би, но не и шегаджия — посочи тя яростно. — Защо каза това?
— Защото иска да причинява неприятности. Саймън обича да причинява неприятности. Нали така, Саймън?
Аманда не повярва на начина, по който го каза, ни най-малко.
— О, да, неприятност е второто ми име, нали, Стеф? — изръмжа той.
— Или нещо подобно — отговори жената.
Скритите послания подлудиха Аманда.
— Лъжеш ме — обърна се към Киова тогава. — Защо го правиш сега?
Мъжът въздъхна тежко.
— Виж, Манда, ясно е като бял ден, че ти не искаш да знаеш нищо повече, отколкото вече разбра. Просто стой долу и остави нещата засега. Ще поговорим по-късно.
— Не искам да говоря по-късно — отвърна тя с цялата изкуствена нежност, която можа да събере. — Искам сега. Искам да знам защо, по дяволите, той каза, че съм чифтосана с теб и до какво точно води това нещо.
Породата вдигна вежда сардонично.
— Както сама каза по-рано, ти си запозната много добре с животните. Разбра го.
Аманда усети как пребледнява. Но това не спря възбудата, надигаща се във вагината й.
— Какво ми направи? — яростта я обхвана. За съжаление, това само подсили нежеланата страст.
Зъбите на Киова проблеснаха, когато се усмихна. Там, от двете страни на устата му, кучешките зъби просветнаха диво. Рамото я заболя, сякаш в отговор, а възбудата се разля по тялото й.
— Наистина ли искаш да знаеш, Манда? — попита той и гласът му стана опасно дрезгав, когато се наведе по-близо, а тя се взря в него с разширени очи. — Или ще стоиш мирно и тихо и ще оставиш възбудата, която кипи в малката ти тясна вагина, да бъде под някакъв контрол, вместо да те изгаря неконтролируемо? Продължавай да ме предизвикваш, бейби, и ще започне да гори.
Тя си спомни огъня. И усети как наистина започва да се увеличава.
— Не ми харесва да се отнасят с мен като с дете — озъби се Аманда в отговор. — Престани да се опитваш да криеш неща от мен.