— Аз се отнасям с теб като с дете? — изръмжа той. — Може би не си спомняш някои от най-забележителните моменти, които прекарахме заедно. Искаш ли да ти ги припомня?
Ръката му се насочи към завивката.
— Мамка му! Залягайте и се покрийте! Няколко хеликоптера се спускат над нас.
Киова се наведе и дръпна завивката, докато тя покри и двама им от главата до петите, изолирайки ги в центъра на водовъртеж от горещина, когато силният звук на хеликоптерите наруши тишината на нощта.
— Имаме Породи войници зад и пред нас, както и достатъчно огнева мощ, за да се справим с цяла войска. А и сме близо до Съединението — увери я Киова, като я придърпа по-близо до себе си и почти я покри с тялото си.
— Недей. — Той се притискаше към голата й кожа сега, едната му ръка се спусна по гърба й, а голите му гърди се потриха в зърната й.
На Аманда не й пукаше за хеликоптерите. Пламъците лумнаха в мозъка й, изгориха тялото й. Сетивата й не можеха да мислят за нищо друго или да си спомнят нищо друго, освен усещането за Киова, притискащ се към нея, движещ се вътре в нея, подуващ се…
Младата жена изскимтя, когато още от соковете й се изляха от вагината й, подготвяйки я за него и карайки нуждата да разцъфне в нея със сила, която тя знаеше, че няма да може да отхвърля дълго.
Какво се бе случило? Все още нямаше смисъл в това тялото й да вземе връх над разума и да я принуждава да капитулира пред мъж, когото, първо, не познава, и второ, дори не е от нейния вид. Но това имаше малко значение за тялото й, когато зърната й се притискаха към гърдите му, изгарящи от нуждата от докосването му.
— Моля те, не ме докосвай — въздъхна Аманда. Как се очакваше да контролира пламъците, които обгръщаха тялото й, когато го усещаше толкова близо? Високото му тяло, притискащо нейното, и примамливото удоволствие от пениса му, който напираше срещу долната част на корема й, покрит единствено от плата на дънките му.
Киова се взираше в нея, лицето му бе безизразно, когато пръстите й се плъзнаха по раменете му и погалиха твърдите мускули на ръцете му. Аманда не можеше да се сдържи да не го докосва. Тялото й беше гладно за него, жадуваше за него. Тогава ръката му се придвижи бавно, пръстите му уловиха извивката на бузата й, а палецът помилва устните й.
— Ще се случи отново, Аманда. — Киова запази гласа си тих и овладян. — Колко дълго мислиш, че някой от нас може да го отхвърля?
Опасността се отдалечи в дъното на съзнанието й. Не й пукаше кой ги преследва, какво правят хеликоптерите или колко близо се намират до безопасността. Всичко, което я интересуваше, бе Киова, притискащ се към нея, а тялото му да я затопля.
— Не се разгорещявайте и не ни създавайте проблеми, момчета и момичета — каза остро Саймън. — Ако са решили да ни създават проблеми, ще се оправим с тях, стреляме и бягаме. Достатъчно близо сме, за да го направим и разполагаме с войска в пълна готовност.
— Това се превръща в шибано фиаско — измърмори Киова, докато се взираше надолу в Аманда, а очите му бяха горещи и блестящи от желание. — Намираме се в центъра на вероятно бойно поле, а всичко, което искам да направя, е да те чукам отново.
Очите на младата жена се затвориха. Искаше да бъде силна. Наистина го искаше. Трябваше да бъде силна, за да отхвърли безумната страст, която пулсираше в мозъка й.
— Мога да подуша възбудата ти, Манда — прошепна Породата, карайки я тревожно да отвори очи. — Ухае като меден сироп. А аз наистина съм пристрастен към меда.
Тя потрепери конвулсивно, щом ръката му се плъзна между бедрата й, а пръстите му пробягаха по хлъзгавата влага там, преди да се отдръпнат. Шокът все още я държеше в плен, когато той измъкна ръката си. Гъстите й сокове покриваха пръстите му. Тогава ги поднесе към устните си и езикът му се плъзна бавно и еротично, облизвайки всяка капка влага.
Дъхът й излезе накъсано, когато от устните й се откъсна скимтене.
— Добре, имаме проблем. — Джипът зави рязко, когато звукът от стрелба отекна около тях.
Аманда видя как изражението на Киова се промени. Страстта намаля. Не изчезна напълно, просто отслабна, когато студена, сурова ярост втвърди лицето му.
— Стой долу.
Киова я избута по-близо до резервната гума, измъкна се изпод завивката и вдигна едно смъртоносно черно оръжие от пода на автомобила, когато задния прозорец започна да се спуска.
Мускулите на гърба му потрепваха. Слабото му, стегнато тяло бе напрегнато и готово за действие. Вагината й се сви и страхът от смъртта бе нищо, в сравнение със страха никога да не чука този мъж отново.