Даш се приземи по гръб, тръсна глава, след това прониза Киова с дълъг, студен поглед.
— Този беше безплатен — каза той тихо и се изправи на крака. — Не прави грешката да опитваш друг.
Горната устна на Киова се повдигна от диво ръмжене, преди да го удари отново.
— По дяволите, Киова! — този път Даш остана на крака.
— Ти, мръсно, шибано копеле! — изръмжа Койотът яростно. — Напомни ми никога, никога да не поемам друга работа, която ми подхвърляш. Не се нуждая от твоите шибани каши, сам се забърквам в достатъчно такива. Чувствах се наистина дяволски добре там, където си бях. Какво те накара дори да помислиш, че имам нужда от тези глупости?
Пенисът му бушуваше. Уханието на възбудата на Аманда се бе запечатало в мозъка му и не можеше да избяга от него.
— Да, ти беше напълно доволен — изсумтя Даш, наблюдавайки го внимателно, докато другите Породи се струпваха около тях. — Забавно ли беше, Киова, да си играеш на бияч в една яма, пълна с отрепки?
Киова изръмжа отново, когато Калън пристъпи по-близо, достатъчно, за да подуши уханието на пулсиращата възбуда на Аманда, която имаше интригуващия нежен аромат на мед и подправки.
Другият мъж отстъпи назад, развеселена усмивка изви устните му, когато кехлибарените очи го разглеждаха без следа от предпазливост. Проклети котки, помисли си Койота гневно.
— Виж, Киова, има една къща, която е приготвена за теб, както и всички обяснения, които ти трябват — Даш очевидно се бореше със смеха си, въпреки нараненото си лице. — Върни се в джипа, ще те откараме до там и ще поговорим за всичко, което искаш.
— Смяташ ли, че съм в настроение за шибани разговори? — изръмжа Киова. — Кажи ми къде е проклетата къща, след това се разкарай от пътя ми.
Ерекцията в дънките му го убиваше, а тихият стон на Аманда от задната част на джипа беше като копие, което прониза вътрешностите му.
Очите на Даш се присвиха отново.
— Мамка му. Целунал си я пак, нали? По дяволите, това само прави нещата по-лоши — промърмори той. — Киова, още ли не си го разбрал?
— Насочи ме към къщата, крастав шибан вълк — изръмжа Киова, неочакваният, гърлен звук на собствения му глас беше шокиращ. — След това се махай от очите ми.
Даш въздъхна примирено.
— Нагоре по хълма. Втората къща под редицата дървета.
Киова погледна нагоре към чакълестия път, който водеше в планината, след това се обърна и тръгна към джипа.
— Махни се от пътя ми — измърмори той, когато Саймън не помръдна от мястото си пред вратата на шофьора.
Саймън се изсмя с тих, подигравателен кикот, след което се отмести спокойно настрани.
— Забавлявай се, Койоте. — Усмивката на лицето му накара Киова да изръмжи отново. По дяволите, какво бе сторил, че да бъде замесен в тази невероятна каша, помисли си той.
Секунда по-късно, джипът потегли и пое нагоре по краткия път до къщата, която Даш беше посочил. Кръвта във вените му запрепуска силно и бързо, когато Аманда се надигна зад него, ръцете й се обвиха около врата му, а устните й се насочиха отстрани на шията му, където пулсът му се усещаше силно и горещо.
Тя облиза бавно туптящата вена, след това малките й остри зъби се забиха в твърдата кожа под нея. Джипът се плъзна към едната страна на пътя, преди Киова да успее да го изправи, след което натисна газта и изруга.
— Ти ме ухапа — въздъхна жената в ухото му.
— И ще те ухапя отново — зъбите го боляха да го стори. Да усети меката плът в основата на шията й под острите си кучешки зъби, докато я притиска към себе си, а пенисът му набъбва… заключва се в нея… Породата простена при тази мисъл, докара джипа до вратата на къщата и спря рязко.
Киова не обърна внимание на одеялото, което бе обвито около нея, когато отвори задната врата. Просто я сграбчи, притисна я отстрани на автомобила и разкъса трескаво дънките си.
Нямаше да го направи в малката къща. Нямаше сили да стигне по-далеч от усещането за нея в ръцете си. Както беше гола, с изключение на червените чорапи и късите ботуши с висок ток, краката на Аманда се обвиха около кръста му и топлината на женствеността й изгори главичката на пениса му.
Киова я повдигна, дланите му уловиха дупето й, разтвори леко заоблената плът и се насочи към входа на вагината й.
— Крещи за мен — прошепна й тогава. — Искам да чуя виковете ти.
Тялото му се стегна, когато дъхът й секна, а очите й заблестяха на бледата светлина на новия ден, щом върхът на пениса му започна да прониква в тясната й — Господи, толкова дяволски тясна — вагина, която го призоваваше като сирена.