Выбрать главу

Главата й се отпусна назад върху джипа, дългите копринени кичури на косата й се разстлаха около нея, когато от гърлото й се изтръгна първият приглушен вик.

* * *

Аманда стисна по-здраво бедрата на Киова с колене, погледът й срещна неговия, когато усети силната струя течност да се разлива в нея преди члена му да навлезе. Каквото и да беше това, то първо я изгаряше, а после я отпускаше. Младата жена усещаше как мускулите й се разхлабват, дори когато възбудата й достигна нови върхове.

Не можеше да го отблъсне. Това бе извън силите й, извън способността й да се откаже от удоволствието на неговото докосване. Каквото и да не бе наред с нея, каквото и да й бе сторено, в този момент тя беше повече животно, отколкото жена, с неспирния глад за докосването на този мъж.

С всяка силна струя течност пенисът му се плъзгаше по-дълбоко вътре в нея, разтягаше я, а насладата се надигаше като огнени пипала от усещане и разкъсваше реалността около нея.

И Аманда изкрещя, точно както Киова бе поискал, защото тънката линия между болката и удоволствието беше толкова прекрасна.

— Киова! — Очите й се напълниха със сълзи, когато го почувства да я изпълва, плъзвайки се толкова дълбоко и горещо във вътрешността й, че тя знаеше, че никога няма да забрави усещането за него. Това щеше да остане в нея завинаги. И мисълта я ужасяваше.

— Господи, Манда, съжалявам… — Той се задъхваше, докато проникваше по-дълбоко, ръцете му стискаха гладките мускули на дупето й, разтваряйки ги еротично.

Аманда можеше да усети лекото стягане от огън в аналния отвор, когато той направи това. Нежното подръпване на плътта я дразнеше колкото да накара ануса й да се свие в отговор. Прекалено много усещания заляха съзнанието й, прекалено много докосвания по едно и също време, когато най-сетне Киова потъна докрай в конвулсиращата й вагина.

Ръцете й се забиха в раменете му, докато тя крещеше от удоволствие. Нажежен до бяло течен огън се изстреля по слабините й я изпрати на едно замаяно, изпълнено със страст пътешествие. Беше разтегната докрай, пенисът му я изгаряше, туптеше вътре в нея като нов сърдечен пулс, когато зъбите му одраскаха долната част на шията й.

Киова щеше да я ухапе отново. Лекото одраскване на зъбите му по раничката вече не болеше, както би трябвало. Когато езикът му облиза мястото, Аманда потръпна от удоволствие, каквото никога не бе очаквала.

— Толкова си тясна… — Думите му я накараха да се свие около пениса му, да се стегне около него от наслада, дори когато огънят порази нервните й окончания от движението.

Бедрата му се огънаха, когато се отдръпна назад, изтегли се навън, докато в нея остана само главичката, след това се гмурна отново навътре.

Беше толкова хубаво. Толкова хубаво.

Аманда изпъшка, борейки се за въздух, когато той я погали с широката си ерекция, докосвайки нерви, за чието съществуване никога дори не бе подозирала. Главата й се отметна към прозореца на джипа, когато Киова пое силен и бърз ритъм вътре в нея. Подготвителните действия бяха малко, но тя не се нуждаеше от тях. Соковете й течаха, гъсти и топли, около него, подпомагани от периодичните горещи струи предеякулационна течност от пениса му.

Младата жена не познаваше мъж, който да прави така. Или може би другите мъже не правеха?

Тя изскимтя, когато си спомни кой и какво я обладава така старателно.

А той наистина се стараеше. Бедрата й се стегнаха още повече, докато се опитваше да се движи заедно с него, контролираните тласъци я държаха на ръба и я предпазваха от падане.

— Не свършвай още, по дяволите — изръмжа Породата в ухото й, когато тя се изви и се сгърчи върху дебелия пенис, който я пронизваше и я изпълваше. — Не още, Манда. Не още.

— Да! — изкрещя тя протестиращо, подпря колене на него, опитвайки се да го вкара по-силно вътре в себе си.

Ръцете му се стегнаха върху дупето й за миг. След това едната я пусна.

Секунда по-късно той се отдръпна от джипа, завъртя се и облегна собствения си гръб на него, а дланта му се приземи върху заоблената плът на задничето й. Лекото, изгарящо ужилване я накара да ахне, а вагината й се сви от приближаващия оргазъм.

— Не още — изръмжа Киова.

— Сега! — Аманда трепереше, добавената лека болка я тласна по-високо.