Той я шляпна отново. Твърдата му мазолеста ръка приложи достатъчно сила да я изгори. Младата жена се изви, а вагината й се стегна, усещаше как соковете й потичат от допълнителната стимулация.
— Проклета да си — изскърца със зъби мъжът. — Ти ме убиваш, Манда. Остави ми някакъв контрол, по дяволите.
Защо? На нея не й бе останал никакъв.
Тя се сви отново и проплака от удоволствие, когато движенията му се засилиха, а ръцете му уловиха дупето й, когато започна да се тласка вътре в нея. Силно и безмилостно.
Изгаряща, прелестна светкавица избухна в утробата й, карайки сетивата й да се замаят, когато екстазът я заля с един оргазъм, толкова дълбок и мощен, че Аманда можа само да проплаче накъсано в отговор.
След това изкрещя.
— Не, Киова. Не…
Но нямаше начин да го спре. Подуването вече бе започнало, разтягаше я, удължаваше оргазма й, заключваше го дълбоко вътре в нея, а бедрата му потръпнаха и гърленият му вик оповести собственото му освобождение.
Спермата му се плисна вътре в нея и тя можеше да го усети. Почувства как главичката на пениса му се заключва в отвора на утробата й, докато в тялото й една след друга се изстрелваха силни струи семенна течност. Оргазмът се надигна отново, експлодира, отекна и завибрира във вътрешността й, когато зъбите му се забиха в плътта й още веднъж, задържайки я неподвижна, отказвайки да й позволят да се бори срещу хватката му.
От очите й се стичаха сълзи, докато Киова я държеше здраво. Удоволствието вибрираше с постоянна сила вътре в тялото й, разтърсваше я отново и отново, дори когато страхът изпълни съзнанието й. Това, което той правеше с нея, не беше нормално. Не беше човешко.
Беше ли го молила за това? — запита се младата жена дистанцирано. Дали похотливите й измислици и нуждата й от този пристъп на болка, заедно удоволствието, я бяха докарали до тук?
— Манда… — Зъбите му се отдръпнаха от рамото й.
Защо не болеше? — запита се Аманда. Когато кучешките му зъби пронизаха плътта й, защо не последва ужасна болка, вместо това ослепително, умопомрачаващо удоволствие?
— Не плачи, бейби.
Киова все още беше заключен вътре в нея и потръпваше на всеки няколко секунди, когато нова струя сперма изпълваше утробата й.
— Всичко ще бъде наред.
Дали? Как щеше да стане това?
Сълзите й мокреха влажната му от пот кожа, когато тя потръпна в ръцете му. Аманда можеше да я усети. Подутината вътре в нея беше достатъчно голяма, за да държи вагината й разтегната, да запази ехото на освобождението й, заливащо тялото й. Беше достатъчно тясно и без значение колко се бореше, колко се извиваше, тя не помръдваше. Държеше пениса му на едно място, закотвен в нея, докато последните горещи струи я изпълваха.
Тогава Аманда почувства промяната. Бавно, прекалено бавно, издутината се отпусна.
Младата жена изскимтя, докато се опитваше да изчисли цикъла и овулацията си и осъзна, че времето за това е прекалено близо. Не можеше да позволи това да продължи. Не можеше да стане робиня на ефекта, който имаше Киова върху нея, какъвто и да бе той.
Аманда се бореше да се успокои, когато Киова най-сетне се изтегли от нея, бореше се и се провали в усилието си да сдържи стона си от удоволствието от тази последна ласка.
Породата обаче не я пусна. Намести я в ръцете си, а след това я понесе към малката къща. И двамата не проговориха. Но и какво имаше за казване?
Тя беше правила секс с един непознат — мъж, когото не познаваше и когото не бе виждала никога, до предишната нощ. Мъж, който беше животно.
Спорът за Породите не се бе докоснал до нея. Нито по време на кампанията на баща й, нито при избирането му. Законът за Породите беше нещо, което не бе обмисляла много внимателно поради същия факт. Не я засягаше. Но сега да. Засягаше я толкова лично и по такива начини, които младата жена се питаше дали ще преживее.
Дванадесета глава
— Изкъпи се. Аз ще се обадя до централната къща, за да поискам някакви дрехи — Киова я пусна да стъпи на пода в средата на изненадващо голямата баня до дълбокото джакузи, в което Аманда бе сигурна, че възпалените й мускули, направо ще се влюбят.
Грубите дървени стени бяха дебели, добре загладени и боядисани в тъмен цвят, имитиращ дървесината на секвоя. Между всяка дървена греда имаше бяла фуга, която правеше контраста доста привлекателен. Ваната се намираше в най-далечния край на помещението, а на няколко стъпки от нея бе разположена бяла порцеланова мивка. Малко по-далеч от нея беше тоалетната. На противоположната стена имаше гардероб, от който Киова извади няколко хавлиени кърпи и гъба за тяло. Мъжът остави една торбичка соли за вана на мивката до нея.