— Ще приготвя нещо за ядене — продължи той. — След това можем да си починем за известно време, преди да се изправиш пред следващите изпитания.
Лицето му бе като маска и не издаваше дори малка част от чувствата му. Не изглеждаше студен, а просто безразличен. Досега Аманда не бе осъзнавала разликата между двете изражения. Баща й и брат й имаха навика да се превръщат в бучка лед, когато са ядосани или по време на политически конфронтации. Младата жена буквално можеше да се почувства арктически студ, когато са около нея, но при Киова не стана така. Той просто се държеше така, сякаш не изпитва абсолютно нищо. Нито горещ, нито студен, просто незаинтересован.
Аманда седна на малката табуретка до ваната и започна да развързва ботушите си. Изрита ги от краката си, след това погледна нагоре, когато осъзна, че Киова все още е в помещението.
— Аз не съм животно. — Гласът му не се бе променил, нито изражението му. Направи изявление, нищо повече.
Тя го бе нарекла животно. Младата жена погледна настрани, борейки се с тревогата, която нарастваше в гърдите й, докато той продължаваше да я наблюдава.
— Аз не искам това — каза Аманда, взирайки се в едно шарено килимче, което покриваше тъмния дървен под пред ваната. — Не съм те молила да ми причиняваш това.
Дори сега, възбудата не бе напуснала тялото й. Кожата й бе чувствителна, зърната й бяха набъбнали и тъмночервени, а не нежно розови, каквито бяха преди няколко дни. Гърдите й бяха напрегнати, все още подути и болезнено копнеещи за целувките му. Само мисълта за това я накара да навлажни пресъхналите си устни.
— Човек невинаги моли за това, което му поднася животът — отвърна Киова. Безизразно. Господи, как мразеше това отношение. Едва сега осъзна колко по-успокояваща може да бъде хладната учтивост на баща й и брат й. Поне Аманда знаеше, че това показва някаква емоция. А тук емоцията липсваше напълно.
Младата жена махна ластика в горния край на чорапите си. Те бяха разкъсани на няколко места, а червената коприна бе съсипана. Не се притесняваше да ги събуе, просто ги плъзна по краката си, игнорирайки тихото му изказване.
— Ще се обадя, за да ни донесат някакви дрехи. — По същия начин би могъл да говори и за времето, като й обърна с гръб. — Не бързай.
Да не бърза?! Сякаш имаше цялото време на света!
Дали баща й се тревожеше за нея? Със сигурност са го уведомили на минутата, че охранителите в къщата до нейната не са се обадили за рутинната проверка на сигурността. И макар преди да мразеше дори да мисли за тях, сега се почувства малко по-спокойна. Най-малкото, баща й щеше да разбере, че е изпаднала в беда.
Той и брат й Александър щяха да дойдат за нея. Ако успееха да я открият.
Младата жена потрепери при мисълта, преди да пусне водата, нагласяйки я на толкова гореща температура, колкото можеше да понесе, и започна да наблюдава как ваната се пълни бавно.
Това бе нереално. Цялата тази ситуация. Предишния ден Аманда дори не бе мислила за нещо по-сериозно от предметите в класа и надеждите, че децата няма да са прекалили с шоколада, когато се върнеха на училище в понеделник.
Законът за Породите не беше от основно значение за нея. Президентският пост на баща й беше нещо, което тя просто се стараеше да игнорира. Беше независима, свободна и се наслаждаваше на това. А сега каква беше?
Аманда прокара безмилостно пръсти през косата си. Ако вече не беше бременна, скоро щеше да бъде. Точният момент наближаваше с главоломна бързина, а начинът, по който пенисът на Киова, се заключи вътре в нея, не й даваше голяма надежда, че някой от неговите малки приятелчета няма да достигне целта си.
Жената потрепери при тази мисъл. О, Господи, как бе успяла да се забърка в това? И защо една Вълча порода, за чието съществуване се бе разчуло едва наскоро, ще се намира достатъчно близо до дома й, за да й се притече на помощ?
Аманда знаеше, че в момента се случва нещо много по-важно, отколкото разумът й бе в състояние да асимилира през последните часове. Последвалите разговори не бяха успели съвсем ясно да проникнат през мъглата на страстта, която я бе завладяла. Същата, която се опитваше да я завладее и сега.
Жената тръсна глава, преди да стъпи във ваната, и завъртя кранчето на водата до край. Може би трябваше вместо с гореща, да пробва със студена вана.