Выбрать главу

Добре, наистина чудесно, помисли си Киова подигравателно. Значи щом пенисът му се втвърдяваше, докато я гледа, и при това, сам го признаваше, ставаше по-твърд от всякога, тогава природата смята, че може просто така да го излъже? Какъв късмет.

— Напомни ми да ти откажа следващия път, когато ме помолиш за помощ — каза той учтиво на Даш. — Както казах, справях се добре със собствената си работа.

Вълчата порода изсумтя.

— Хайде, Киова, работата ти беше отвратителна и ти го знаеш.

— Някой трябва да върши мръсната работа — Киова сви рамене, макар че мълчаливо си призна, че работата като бияч не бе най-любимото му занимание. Като начало, беше прекалено лесно. Отрепките не бяха чак толкова трудни за следене.

— Имаме друг проблем тук — в този момент Кейн се наведе напред. — Засега президентът Мейрън е готов да ни се довери за дъщеря си. Говорих с него малко след пристигането ви. Официалната версия ще бъде, че тя е болна и се възстановява на място, което се пази в тайна, докато синът му започва разследване на ситуацията. Фактът, че той е склонен да ни се довери по отношение на дъщеря си, показва неговата вяра в честта на Породите. Иска да поговори с нея по-късно, но иначе е съгласен, че би било безразсъдно точно сега да я местим другаде и че ще й донесе още повече неприятности.

— Официалният доклад за хеликоптера, който ви нападна, бе, че Калън е бил атакуван, докато е бил на път за вкъщи от срещите във Вашингтон, където е бил по-рано. Можем да я държим тук в безопасност до гласуването на Закона за Породите. След това, президентът ще иска да я види.

Това ми дава една седмица, помисли си Киова. Недостатъчно време.

— Хеликоптерът не е правителствен — каза Тайбър. — Беше частен и модифициран за атака. Разговорите, които засякохме обаче, показват, че те не са били сигурни кой точно е бил в автомобила. Стреляли са и са се надявали. Но ако бяха улучили някоя Порода, това също е добре. Невинните хора нямат значение.

— Една седмица не е много — изрече тогава Даш. — Мейрън ще дойде тук веднага след гласуването, за да види дъщеря си. До тогава ще трябва да сме подготвили отговорите на въпросите, които със сигурност ще зададе.

— И какво ме засяга това? — Киова повдигна леко вежда. — Тя няма да си тръгне с баща си, така че ако питате мен, той може да дойде и сега.

Той не знаеше кой изрече думите, докато след миг, не осъзна, че са излезли от неговите устни.

— Има забрана, отнасяща се за информацията за чифтосването и разгонването, Киова — каза Калън с твърд глас. — Ако искаме да сме защитени, трябва да пазим тази информация в тайна от общественото мнение възможно най-дълго. Няма как да кажем на Мейрън защо дъщеря му не може да си тръгне. Ти ще трябва да я убедиш да остане.

Киова се вторачи в лидера на Прайда за няколко дълги мига. Идиоти, помисли си той. Какво, по дяволите, караше всеки от тях да смята, че госпожица Аманда Мейрън ще се съгласи с нещо толкова странно?

— Мога да й запуша устата — всъщност, това не бе лоша идея.

— Хайде, Киова — отсече Даш тогава. — Нека бъдем сериозни за няколко минути.

— Добре, тогава кажи нещо сериозно — той сви рамене неопределено, като внимаваше да запази тялото си отпуснато, за да скрие вътрешната ярост, която го заливаше.

Неговата половинка смяташе, че е животно и израстъка на пениса му, когато беше вътре в нея, я отвращаваше. Аманда беше отвлечена, чукана и чифтосана и Киова не виждаше шанс тя да приеме лесно всичко това.

— Тя е разумна жена… — започна Даш.

— Тя е дете — Киова скръсти ръце на гърдите си и погледна другия мъж. — На двадесет и четири години е и това е първата й година далеч от грижите на татко, и не е достатъчно зряла да се справи с факта, че след няколко дни ще носи бебето на едно жи… — той замлъкна, когато долови някакво движение до вратата на спалнята.

Там стоеше Аманда, напълно неподвижна. Трикотажната рокля, която Калън й бе донесъл, правеше фигурата й да изглежда малка, а тъмносиният цвят подчертаваше кожата на пребледнялото й лице. Тогава уханието й изпълни стаята, като привлече всички погледи върху нея. Мед и подправки, толкова сладки, че накара устата на Киова да се навлажни, когато възбудата й достигна до него.

Младият мъж остана на мястото си, потискайки импулса да се втурне към нея, за да я защити. По дяволите, в този момент той имаше достатъчно трудности да защити себе си.