Аманда преглътна тежко, стиснатите й устни потръпнаха конвулсивно, като очевидно се опитваше да се сдържи да не повърне.
— Ти говори с нея — предложи Киова. — Може би ще успееш да я убедиш, че нещата не са наистина толкова зле. Какво мислиш, Аманда? Можеш ли да се справиш с износването на моето кученце?
Младата жена се олюля, ръката й сграбчи рамката на вратата, а лицето й побеля още повече.
— Мамка му, Киова — изръмжа Калън и скочи към нея, когато коленете й се подвиха, докато Киова едва се сдържа да не изкрещи, в момента, в който другия мъж я задържа, за да не падне на пода.
Не им беше повярвал, призна си след секунда. Когато му бяха казали, че тя няма да може да понесе докосването на друг мъж, той не им повярва.
Изпълненият й с болка вик разкъса душата му. Щом Калън я докосна, силни тръпки пробягаха по тялото й, и болката я повали на колене. Киова се втурна през стаята, издърпа Аманда от него, ръцете му я обгърнаха, а нейните се обвиха около кръста му. Горещи вълни обливаха тялото й, докато тя се бореше да сдържи инстинктивното гадене от Котешката порода.
— Мамка му — въздъхна Киова уморено, едната му ръка улови главата й и я притисна към гърдите му, докато младата жена се опитваше да възвърне спокойствието си.
— Киова, ти си едно копеле — озъби се Саймън яростно.
— Разкарайте се оттук — изръмжа Койотът. — Просто се махнете, по дяволите, докато разбера какво да правя.
Той осъзнаваше, че погледите им са впити в него — тези на Калън и Саймън, бяха изпълнени с гняв, а на Даш беше спокоен и изразяващ съжаление. Емоциите изпълваха въздуха и връхлитаха чувствителното му обоняние, както и търпението му.
— Успех, приятелю — промърмори Даш, когато мина покрай него. — Успех.
Ръката на Киова приглади косата на Аманда, докато тя бавно възвръщаше спокойствието си, ръката около кръста й се стегна, когато младата жена се притисна по-силно към него. Сигурно е несъзнателно, помисли си той, тя не би искала топлината му, не би се нуждаела от нея. Това бе биологично. Един порив, предизвикан от хормона и от ситуацията. Нищо повече.
Аманда го смяташе за животно. И Киова предполагаше, че е такъв, защото по-скоро адът щеше да замръзне, преди той да я пусне да си тръгне, без значение какви бяха нейните желания.
Тринадесета глава
Той смяташе, че тя е просто дете, прекалено незряла, за да разбере фактите от живота.
Аманда се отдръпна бавно от Киова, след като първоначалната й реакция към докосването на друг мъж премина. Болката беше… ужасяваща. Всеки нерв в тялото й бе изкрещял в агония, отхвърляйки допира, без значение, че беше с добри намерения.
Докато преминаваше през всекидневната, младата жена потърка бавно ръце, като се концентрира единствено върху дишането си, за да даде възможност на мозъка си да обработи информацията, която бе чула. Не беше глупачка и не беше дете. Бе успяла да разбере всяка дума от това, което й се бе случило. И бе чула много. Прекалено много.
— Аз не исках да те нарека животно след… — Аманда махна с ръка, като се обърна отново с лице към мъжа. — Бях шокирана.
— Напротив — Киова сви широките си рамене, отказвайки да приеме извинението. — Наблюдавах те от известно време, госпожице Мейрън. Няколко седмици всъщност. Моето впечатление от теб е, че до голяма степен казваш това, което мислиш.
— Значи наблюденията ти ти позволяват да формираш основите на мненията си? — попита го тя любопитно, опитвайки се да успокои гнева си от арогантността му.
— В повечето случаи — Киова кимна рязко, преди да мине покрай нея на път за кухнята. — Ще приготвя закуска, след това можеш да поспиш. Ще останем тук за известно време, така че предполагам, че ще бъдем нападнати от съпругите на Калън и Тайбър, както и от сестрите им. Нещо като проклето парти за добре дошли, предполагам.
Аманда се обърна, когато той влезе в кухнята. Сводът между двете стаи й позволяваше да вижда ясно какво прави мъжът. Мускулите на голите му гърди се движеха, докато вадеше хранителни продукти от хладилника и ги слагаше на кухненския плот.
Аманда не можеше да го нарече красив, въпреки че определено беше забележителен. Поне метър осемдесет и пет висок, слаб и мускулест. Ако имаше дори един грам тлъстина по това тяло, тя не го откри. А ръцете й бяха докосвали места, които не би трябвало да докосват.
Гъстата му, черна като на дявол, коса падаше по раменете му и когато се обърна към нея, резките, добре очертани линии на лицето му задържаха погледа й. Той беше просто хипнотизиращ. Не е красив, убеждаваше се младата жена. Но острият му нос и идеално извитите вежди над дълбоки черни очи определено заслужаваха да се гледат. И устните му.