Аманда не долови съжаление в гласа му и се успокои.
— Ще отида да си легна. — Тя се изправи бързо на крака и тръгна да излиза от стаята.
Трябваше да помисли, но не можеше да го направи, когато бе в едно помещение с Киова.
Незряла, така я беше нарекъл той. Дете. За съжаление, тя искаше да започне да беснее срещу него, точно както щеше да стори срещу баща си или брат си, когато те правят нещо неразумно или й налагат нещо, с което тя не е съгласна. Ако беше просто въпрос на несъгласие, тогава Аманда вече щеше да се е изправила срещу него.
Но онова, което бе чула, беше много повече от това. Хормонът, който я правеше луда за докосването му, беше колкото по нейна, толкова и по негова вина. Как би могла да се бори с това?
— Направи го. — Тихото му ръмжене зад нея прониза сърцето й, а тя дори не знаеше защо.
Петнадесета глава
Как би могла да заспи? Умът й не се успокояваше, беше дори по-зле — тялото й изгаряше. Аманда се взря в слабо осветения таван, проследявайки нежните лъчи, които успяваха да се изплъзнат през тежките тъмни пердета, и се опитваше да открие начин да приеме тази нова реалност, в която бе въвлечена.
Киова беше бесен. Сега Аманда го виждаше ясно. Докато баща й и брат й ставаха ледени, оставяйки гневът им да замръзне, вместо да се разгори, Киова го потискаше. Погребваше го под годините примирение, под трагедията на едно детство, което не бе преживял като всяко друго дете, и мечти, които не бе посмял да има.
Тя си спомни изражението на лицето му, когато се отдръпна от нея и набъбналият му пенис се измъкна от вътрешността й; когато подутината едва бе изчезнала и в онзи първи миг тя го бе погледнала ужасена.
Животно, така го бе нарекла.
Бе видяла как на мига той потисна чувствата си. Беше станал спокоен, дори безчувствен, докато хладнокръвно напускаше джипа. Преди това беше ядосан. И се бореше с гнева, точно както тя се бореше за свободата си. Аманда бе обвързана с един човек по начин, по който, боеше се, никога няма наистина да се освободи.
Ако това, което бе чула Калън да казва, бе вярно, тогава природата бе отнела избора й.
Младата жена се обърна на една страна и се сви на кълбо, потискайки нуждата, която пронизваше тялото й. Положението ставаше все по-лошо. Ужасяващо лошо. Аманда затвори очи и се опита да брои овце. Прехапа устни, докато не усети вкуса на кръв. Покри главата си със завивката, но болката само нарастваше главоломно.
Гърдите й бяха толкова стегнати и подути, че се страхуваше, че зърната й ще се пръснат. Докосването на собствените й ръце по тях изпрати едно прекрасно усещане към утробата й, предупреждавайки я, че битката, която води, ще е дълга и трудна, ако иска да отхвърли това, за което тялото й жадува.
Щеше ли да го желае дори без хормона, надигащ се в организма й? Сигурно, помисли си тя, спомняйки си естествената му склонност да я докосва така, както тя винаги бе мечтала да бъде докосвана. Зъбите му, които измъчват зърната й, ръката му, докато пада силно и тежко върху гладката кожа на женствеността й.
Аманда трепна при мисълта, когато нажежената до бяло светкавица на изживяното удоволствие изгори подутото възелче от нерви. И пенисът му. Бедрата й се стиснаха при спомена за него. Болезнената наслада да бъде пронизана от този дебел ствол, накара соковете й да потекат, гъсти и тежки, от гладната й вагина.
Тя простена в мрачно приемане на факта, че няма да бъде в състояние да се бори с възбудата още дълго време. Нарастващата болка беше почти агонизираща, утробата й се стягаше конвулсивно, докато абстиненцията разкъсваше тялото й.
Абстиненция. Точно така се чувстваше. Цялото й същество протестираше срещу липсата на Киова, настояваше за докосването му, за топлината и силата, които бяха толкова голяма част от него.
Аманда не можеше да повярва, че нещо можеше да боли толкова силно. Че възбудата може да стане толкова агонизираща, така изгаряща нервните окончания и съзнанието й. Трябваше да избяга от Киова. Може би ако просто се отдръпне изцяло от него, това щеше да спре. Абстиненцията имаше нужда от източник и като му го отнемеш, тялото ще се оправи. Не беше ли така? Щеше да се върне към нормалното състояние, а тя щеше да се върне към нормалния си живот. Просто трябваше да се отдалечи от Киова.