Аманда искаше да изкрещи в отрицание, но тялото й изгаряше толкова силно, че не можеше да мисли за нищо друго, освен да извади пениса му от дънките. Възбудата я поглъщаше, караше я да иска, да се нуждае от неща, които предизвикваха червенина от унижение по цялото й тяло.
— Киова, боли… — прошепна най-сетне отчаяно и трепна, когато още един силен спазъм премина през утробата й.
— Какво искаш да направя, Аманда? — попита тихо той. — Ако те взема, знаеш какво ще се случи. Знаеш ли, когато съм заключен вътре в теб, пенисът ми се притиска към шийката на матката ти и спермата се изстрелва вътре в нея? Ти си в овулация — напомни й мъжът. — Искаш ли да поемеш този риск отново?
— Имам ли избор? — изкрещя тя към него и се задъха, когато гневът сякаш увеличи и подхрани сексуалното отчаяние, което се надигаше вътре в нея.
— Имаш един избор — изръмжа той в отговор. — Можеш да признаеш, че няма начин да избягаш от това, Аманда.
— За по-малко от двадесет и четири часа ти унищожи всички мечти, които някога съм имала. — Аманда се тресеше от ярост и страст. — И очакваш от мен просто да се предам? О, да, великият и могъщ Киова, кралят на Койотите, беше заключен във вагината ми и светът ми най-накрая се оправи. Да те вземат дяволите, не съм те молила за това. Не съм молила онези копелета да се опитват да ме отвлекат и не съм те молила да ме чукаш.
— О, не, ти ме помоли — изстреля той обратно към нея, карайки я да стисне зъби при спомена. — Ти го крещеше, Аманда, настояваше. И, лейди, не съм те искал повече, отколкото ти искаш мен. Поне Бог ме е дарил с разум, за да осъзная, че борбата е просто загуба на сила.
— Аз не ти принадлежа!
Младата жена крещеше. Гневът, който се изливаше от нея, беше като вълна от нарастваща страст, която тя не можеше да контролира. Мразеше това. Нуждаеше се от контрол повече, отколкото от въздух за дишане.
— Грешиш, бейби — отсече Киова и най-сетне тръгна към нея. Дългите му крака бързо преминаха краткото разстояние, мощните мускули на долната част на тялото му играеха под бронзовата му кожа, а горещите му очи я изгаряха. — Ти ми принадлежиш. Всеки сантиметър от това сладко, топло малко тяло е мой. Ако не вярваш в това, опитай да позволиш на някой друг да те докосне.
Тя си спомни как Калън Лайънс я докосна, улавяйки я, когато краката й се подкосиха по-рано. Болката беше мъчителна.
— Копеле! — избухна жената.
— Да, такъв съм — съгласи се Породата, докато крачеше около нея, без да я докосва, позволявайки й да помирише интригуващото ухание на мъж, мед и подправки. — Но твоето копеле, както изглежда.
Аманда потръпна усещайки топлината му около себе си, когато той мина покрай нея на път за кухнята.
— Боже, каква бъркотия. — Младата жена въздъхна дълбоко и прокара грубо пръсти през косата си. Видя как устните му се извиха. Не в усмивка, но почти.
— О, не знам — каза той тихо. — Някои неща ми изглеждат доста добре от мястото, където съм. Почистила си се наистина хубаво, госпожице Мейрън, трябва да ти го призная.
— Почистила съм се хубаво? — Аманда извъртя очи, борейки се с възбудата, докато гледаше как смехът бавно изгрява в очите му. — Ти си луд. Някой казвал ли ти го е?
Киова сви мощните си рамене.
— Мисля, че това беше определението на Саймън в нощта, когато го хванах да се опитва да проникне в бара, в който работех като бияч. Той искаше да взриви мястото. Там си изкарвах хляба по това време, така че направих изключение.
— Бияч? — О, баща й щеше да хареса това. Но изведнъж, то го накара да изглежда по-истински, по-малко като марионетка.
— Да. Бияч в един долнопробен бордей — бар, наречен „Бясната Лили“, точно в началото на малкия, мръсен Френски квартал. Пълен с терористи, вулгарни твари и море от отрепки. Той гореше от нетърпение да го взриви. Отне ми няколко минути да го убедя в грешката му.
— Саймън е човекът, който караше джипа, нали? — Аманда се опита да се концентрира, когато той й подаде чаша студена вода.
— Изпий това. Обезводняването понякога е проблем при разгонването, така ми казаха. Да, Саймън караше джипа.
Младата жена изпи водата, но тя не успя да спре треската, която се разпространяваше по цялото й тяло.
— И как станахте приятели с Котешките породи? Последната информация, която чух, беше, че Койотите са най-опасната порода.