— Не най-опасната, а най-мразената. — Киова сви рамене. — Сигурно Саймън по някакъв начин е разбрал какво съм. Най-доброто ми предположение е, че той е успял да зърне белега, ниско долу на гърба ми. Това е генетичният маркер на някои видове. Саймън беше приятел със Синклер и когато научи за значението на това, двамата ме измъкнаха от безполезния ми живот и ме забъркаха в този. Трябва да му благодаря за това. Отново.
В погледа му се четеше иронично веселие. Киова имаше начин да я накара да иска да се смее, дори когато на нея й се искаше да го удари с нещо.
— Киова… — Аманда облиза сухите си устни нервно, треперейки от хватката на нуждата, която бе толкова мощна, че тя знаеше, че ще изгуби в нея, когато Киова я гледа толкова внимателно. — Моля те.
Мъжът остави чашата си на масичката за кафе, след това и нейната, преди да се премести зад нея. Топлината на тялото му я обгърна.
— За какво молиш, Аманда? — прошепна в ухото й и дъхът му помилва раничката на шията й. — От какво имаш нужда?
— От теб. — Сскована и заслепена, тя не си направи труда да лъже или да отрича себе си повече. — Имам нужда от теб.
Без разговори и без обяснения. Само неговата целувка, неговото докосване и ослепителното освобождение, което тя знаеше, че няма да намери никъде другаде, освен в неговите прегръдки.
Шестнадесета глава
Преди Аманда да успее да направи друго, освен да ахне, Киова я вдигна на ръце, устните му се спуснаха към нейните, а езикът му се тласна властно в устата й, докато я отнасяше в спалнята.
Младата жена не беше сигурна как е свалил роклята, но точно сега това не я интересуваше. Всичко, за което я бе грижа, беше да го докосва, да чувства топлината на тялото му и желанието, бушуващо в кръвта й.
Устните му бяха върху нейните, езикът му споделяше интригуващия, пристрастяващ вкус на мед и подправки, докато Киова я полагаше на леглото и се отпускаше върху нея. Той също беше гол. Аманда се зарече, че следващият път ще разбере как успява да съблече и двама им толкова бързо.
— Не прибързвай — изръмжа той, когато жената се потърка в него, като погали зърната си в гръдния му кош и се задъха от удоволствие.
— Аз? — изпъшка тя в отговор. — Не съм аз тази, която има някакъв откачен афродизиак, който се излива от мен. Вината е твоя.
Киова изсумтя, един определено мъжки звук на раздразнение, който накара усмивката да замръзне на устните й. Но очите му бяха присвити от потиснат смях, когато се надигна, за да погледне към нея и черните ириси бяха изпълнени с нежност, въпреки огъня, който гореше в тях.
— Наблюдавах те една седмица преди да се опитат да те отвлекат — прошепна Киова, а дланта му улови бузата й. — Следвах те до училище всяка сутрин, следвах те вкъщи всяка вечер. Ако излезеше, аз бях по петите ти, докато не стигнеш до крайната си цел, после обратно, докато се прибереш вкъщи. За една седмица, аз те слушах да се смееш със съседите ти, да говориш на децата им. И всеки път, когато те видех, желанието към теб нарастваше вътре в мен. Без афродизиак. Без усложненията на разгонването. Просто мъж, който бавно се влюбва в една жена, която няма право да обича.
Ръцете й се стегнаха на раменете му, докато се взираше шокирано нагоре към него.
— Миналата вечер, докато гледах как даваш онези лакомства на децата, които идваха пред вратата ти, бях толкова твърд, че бях на път да се пръсна в дънките си. Можех да видя толкова много живот в теб, толкова възхищение и радост, че исках сам да те отвлека и да се насладя на всяка капка от това. Да бъда чифтосан с теб не е трудност за мен, Аманда. Но никога нямаше да ти сторя това, ако знаех какво ще ти причини целувката ми.
И ето го мъжът. Без гняв, без съжаление, просто посочващ истината, каквато бе в неговите очи. Това не би трябвало да нарани сърцето й. Не би трябвало да я накара да желае неща, които тя знае, че не могат да бъдат реални.
Аманда преглътна бучката, която се появи в гърлото й, и потисна сълзите, които щяха да напълнят очите й. Ръката й се премести от рамото му, а пръстите й погалиха грубите му кадифени устни.
— Би трябвало да те отблъсна — прошепна тя дрезгаво. — Не би трябвало да бъдеш отговора на всичките ми сексуални фантазии и в същото време да нараняваш сърцето ми, Киова.
Веждата му се изви бавно.
— Отговорът на всичките ти сексуални фантазии? — попита той и изкуствената игривост в гласа му разкъса душата й.