Зимата наближаваше, Киова можеше да го усети във въздуха. Питаше се дали дядо му щеше да забрави да му донесе палто и тази година.
Сънят му продължи, показвайки му един друг период от миналото му.
Вечерта, когато по новините бяха съобщили за автомобилна катастрофа на магистралата, Киова бе на четиринадесет години. Джоузеф Мълиган бе претърпял челен сблъсък с един пикап и бе починал на място. Репортерът обяви, че той е последният от рода си и няма семейство. И за първи път от години, Киова отрони една сълза.
На следващия ден, той опакова оскъдните си вещи в една калъфка за възглавница и тръгна надолу по планината. Зимата отново наближаваше, а студът беше жесток враг, когато човек няма суха храна и топли дрехи.
Той беше прочел и гледал достатъчно, за да разбира някои от нещата, за които светът бе загрижен. Знаеше, че трябва да бъде предпазлив, че самото му създаване е против природата. Острите кучешки зъби, които продължаваха да се подават от двете страни на устата му, бяха доказателство за това. Киова знаеше, че има начини за оцеляване, просто трябваше да бъде достатъчно издръжлив. Достатъчно силен.
Когато се отдалечи от колибата, той спря и се загледа назад към нея спокойно.
— Имам душа — прошепна отчаяно. — Винаги съм имал.
Очите на Киова се отвориха бавно, прогонвайки постепенно съня, но не и жената, която държеше в прегръдките си. Главата й лежеше на гърдите му, косата й беше като копринен облак около телата им, докато тя спеше дълбоко и спокойно.
Младият мъж се загледа през прозореца, тъмната завеса закриваше лъчите на слънцето и стягаше хватката му около нея. Щом Котките и Вълците се чифтосваха само веднъж, тогава имаше шанс и Койотите също да се чифтосват завинаги. Той никога не бе желал друга жена, както желаеше тази, преди дори да я е докоснал. Никога не бе мечтал за някоя преди нея, но беше мечтал за тази. Не можеше да я пусне да си тръгне.
Седемнадесета глава
— Добре дошли в Съединението.
Аманда повдигна изумено поглед към входната врата, когато тя се отвори и Меринъс Лайънс влезе в къщата. В ръцете си носеше бебе, а жената зад нея носеше сгъната кошарка.
— Просто я сложи в ъгъла, Лили — насочи я Меринъс. — Не искаме Дейвид да обърне стаята с краката нагоре, докато сме тук.
Зад нея вървеше възрастен мъж. Раменете му бяха приведени, а на главата му нямаше нито един косъм. Тъмните му кафяви очи я огледаха мълчаливо, докато оставяше голяма черна чанта на масата във всекидневната. Приличаше на лекарска чанта.
— Аз съм Меринъс. — Усмивката й беше блестяща, въпреки че кафявите й очи бяха засенчени от тревога, когато се обърна отново към Аманда. — Това е доктор Мартин, много скъп мой приятел, а зад него е Серена Грейс. Тя е един от учените, които работят в лабораториите на Котешките породи, за да помогне за откриването на причината за това нещо с чифтосването.
— Здравейте. — Аманда все още стоеше в кухнята и ги наблюдаваше нервно.
Киова бе излязъл преди повече от час, оставяйки я да е изкъпе и нахрани без него. Това бе добре дошло, тъй като й даде възможност да помисли над положението си и да се опита да открие смисъл в случващото се.
— Аманда, знам, че имаш хиляди въпроси — каза Меринъс нежно, а в погледа й се четеше състрадание. — Тук сме да отговорим на тези, на които можем, и се надяваме да успеем да откраднем малко от кръвта ти по време на разговора. Калън и Даш казаха, че при теб разгонването е много по-силно, отколкото е било за нас, останалите. Тази новина е наистина голяма, тъй като, повярвай ми, когато аз бях разгонена, изживяването бе наистина отвратително. — Тя се засмя непринудено, а на лицето й се появи самоирония, когато произнесе думите.
Аманда бавно потърка ръцете си до раменете и обратно. Мисълта да бъде докосвана от друг караше кожата й да настръхва.
— Няма да бъде лесно — каза тогава Меринъс. — Но това, което можем да научим от всеки отделен случай, ни дава по-голям шанс да помогнем на останалите, на които им предстои да преживеят същото, като нас.
Аманда погледна към любезния доктор и учения, които придружаваха Меринъс.
— Какво ви е нужно? — попита тя, когато жената, която носеше кошарката, остави детето в нея и напусна къщата.
— Серена ще вземе вагинална проба и проба от слюнка, както и кръв. Тя ще ти задава въпроси, ще извърши бърз физически преглед, а след това двамата Док ще си тръгнат много бързо. Тогава можем да поговорим.