Може би защото независимостта, която бе спечелила от семейството си, бе толкова трудно постигната. Баща й и брат й само чакаха оправдание да я издърпат обратно в пътя, който бяха предначертали за нея, да я омъжат за някой приятен, улегнал, надежден млад мъж и да я видят как се превръща в идеалната вашингтонска съпруга.
Но тя не мислеше да им го позволи. Много по-лесно би било да се пребори с Киова. И Аманда беше на път да му покаже тук и сега, че не е човек, на когото той може да нарежда толкова небрежно. Щеше да се измъкне от тази проклета планина, от имението на Породите и да се върне в Белия дом сама. Това не би трябвало да е толкова трудно. Спасявайки се, тя можеше да отстоява независимостта си, дори пред лицето на опасността, която я заобикаляше.
Бягството нямаше да бъде трудно. Всичко, което трябваше да направи, бе да намери стария път, по който бяха прекарвали дърва, и да се насочи към окръжния път на няколко километра разстояние. Там можеше да спре някой автомобил, който да я откара до най-близкия телефон и да се обади на баща си. Той нямаше да я остави на грижите на Породите, ако знаеше истината. А Аманда разбираше, че Киова отчаяно иска да запази тази истина скрита, докато успее да я убеди да приеме чифтосването, каквото е.
Младата жена изсумтя, докато притичваше покрай сечището зад къщата и пое към редицата дървета. Природата можеше да постъпва толкова грозно, колкото си иска. Аманда не бе избирала Киова и този наложен избор не бе представата й за идеална връзка. Трябваше да има начин да се излекува. Да накара възбудата да изчезне и да й даде шанс да реши сама кой мъж иска.
Щеше ли да избере Киова, ако имаше възможност за избор? Тялото й крещеше да, а сърцето я болеше.
Любовта не идва за един ден, нали? Без значение какво бе чела или фантазирала, тя знаеше, че реалността е изцяло друг въпрос. Киова беше самотник, Порода Койот, роден да манипулира и мами. Но нима хората, били те Породи или не, не правеха същите неща?
Объркването беше като едно блато от мисли и чувства в съзнанието й и Аманда не можеше да намери смисъл в нищо. Не можеше да контролира нищо. Страхът беше също толкова завладяващ, колкото надигащата се възбуда, и безопасността, която можеше да бъде открита само в нормалното. Трябваше да се прибере вкъщи. Трябваше да говори с Александър. Дори обхванат от студена ярост, той щеше да й помогне.
Младата жена се препъваше през гората, дългата фланелена риза, с която бе облечена, се закачаше за храстите, през които тя преминаваше. Дънките и маратонките я предпазваха от хладния въздух, но нищо не можеше да я предпази от топлината, разгаряща се вътре в нея. Тя нарастваше с всеки изминал миг. Аманда се бе молила, като се раздели с Киова и уханието, което изглежда изпълваше колибата, да преодолее нуждата.
Щеше да я преодолее, каза си тя яростно. Всичко, което трябваше да направи, бе да се прибере вкъщи.
По нощното небе бавно се движеха облаци, приглушаваха лунната светлина и увеличаваха тъмнината на гората. По дяволите, мразеше тъмнината. Ето затова живееше в града, а не в имението на баща си в горната част на Пенсилвания.
Не че се страхуваше от мрака, просто не го харесваше. Той беше изпълнен със звуци, които тя не можеше да определи, звуци, които изпращаха тръпки по гръбнака й и я караха да мисли за всеки филм на ужасите, който Александър я бе предизвикал да гледа.
Писък на котка, голяма котка, отекна в планината. Аманда спря, дишайки тежко, очите й се разшириха, когато се опита да види нещо в тъмнината. Добре, какво беше казал Киова? Ако не миришеш на котка, те ще те изядат.
О, Господи. Това е просто страхотно. Диви вълци и огромни котки, разгонване, което я подлудяваше, и само Бог знае какво още предстои. Тя не се нуждаеше от това.
Младата жена започна да се придвижва по-бързо. Вече не се притесняваше за тишина или хитрост. Какъв бе смисълът, по дяволите?
— Кейн, имаме неразрешено движение в Сектор 3С — Тайбър, женската Порода, експерт по комуникациите, докладва тихо, докато Кейн и Киова работеха върху капризната програма, която се опитваха да инсталират, за да прихванат електронните съобщения на членовете на Кръвните расисти.
Главата на Киова се надигна, а очите му се присвиха. Три С беше районът на малката колиба, която той и Аманда използваха.