— Няма електронен индикатор и котките са тръгнали в тази посока.
— Мамка му! — Киова скочи бързо на крака. — Това е Аманда. Обади им се да се върнат.
Той би трябвало да разбере, че лесната й капитулация по-рано тази вечер не е била нищо повече от хитрост. Трябваше да подуши яростта й, чувството й за предателство при отказа му да й позволи да се подлага на генетичните тестове по-рано през деня или просто да й обясни причината за поведението си.
Как можеше да й каже, че гледката на това как тя понася такава болка го е лишила от гордост и почти бе предизвикала сълзи в очите му? Че гърдите му се бяха стегнали и гняв, какъвто никога не бе изпитвал, бе залял съзнанието му?
— Екипът на Даун да я настигне — нареди Кейн бързо. — Ние тръгваме натам веднага.
Той хвърли на Киова комуникационното устройство, което използваха и прикрепи собственото си към ухото си.
— Даун пътува натам, за да се намеси. Кейбъл и Танер отиват при животните, за да ги овладеят. Котките били неспокойни, Кейн. Може да не се подчинят на стандартните команди — докладва младата женска Порода на комуникационния пулт.
— Нека Мерк подготви мотоциклетите — отсече той към нея. — Ние тръгваме.
Киова се напрегна, когато последва Кейн тичешком, а яростта нарастваше в съзнанието му с всяка изминала секунда. Проклета да е, не бе очаквал да избяга. Как би могла да има енергия за това?
— Мотоциклетите ще свършат добра работа от разстояние — изкрещя Кейн, когато се приближиха към звука на форсирани мощни двигатели във вътрешността на метален хангар от другата страна на имението.
— Ще я набия — измърмори Киова. — Мамка му. Предупредих я.
— По дяволите, Киова — изруга Кейн, когато влетяха в добре осветения хангар, широките врати се блъснаха. — Мислиш ли, че на нея й е лесно? Трябваше да го очакваме.
Но не бяха и заради липсата му на предпазливост, Аманда бе в опасност.
Двамата скочиха на подготвените малки мощни мотоциклети. Създадени за бързи планински преходи, те бяха специално проектирани от Меркюри — внушителната Лъвска порода, която бдеше над тяхната сигурност като квачка над пиленцата си.
Двамата мъже се изстреляха от гаража с пълна газ, завиха безразсъдно на острия завой около алеята, която водеше към хангара, и подкараха нагоре по чакълестия път към планината.
— Тя е на повече от една миля от колибата — изкрещя Кейн в комуникационното устройство. — По посока на главния път. Котките се движат бързо, така че да настъпим газта.
Големите котки се приближаваха. Аманда можеше да чуе гърлените им крясъци, които отекваха около нея, сякаш се викаха една друга, действайки координирано, за да я проследят.
Аманда тичаше, препъваше се в храсти и дънери, като се опитваше да не падне и да не се търколи надолу по склона. Само Бог знаеше какво лежи на дъното на някои от проломите, които бе открила.
Тя едва успяваше да си поеме дъх, докато страхът препускаше из тялото й, а собствената й слабост сякаш я зашлевяваше през лицето. Със сигурност би било по-лесно да открадне мобилен телефон. Във всеки случай, нямаше да бъде изядена.
Аманда се спъна в нещо. В собствените си крака, може би. Тогава зад нея прозвуча друг див котешки рев. Младата жена падна по корем, напрегна се да се изправи отново на крака, застана на колене и се оказа очи в очи с най-големия, най-жесток на вид лъв, който някога бе виждала.
Той изрева. Отвори мощните си челюсти, показвайки уста, пълна с остри като бръснач зъби и изрева право в лицето й.
— Вкусът ми е много гаден — отсече младата жена, прекалено уплашена, за да се опита да се движи, когато лъвът сведе зловещия си кехлибарен поглед към нея. — А и нямам никакво месо по костите си. Татко винаги ми казваше, че съм прекалено кльощава. Обзалагам се, че зайците имат наистина хубав вкус… — изскимтя тя. — О, Боже, намери заек.
Животното изръмжа, озъби се и грамадните му зъби се оголиха. Главата му беше огромна, а гъстата грива, която растеше от гърба му, показваше, че е зряло създание в разцвета на силите си.
— Той не се интересува особено от зайци. Любимите му лакомства са глупави момиченца, които обичат да не зачитат мерките, създадени за тяхната безопасност.
Женският глас я накара да се обърне рязко, само за да си изпроси едно ухапване по гърба от животното.