— Ето така! — Гласът му бе рязък, пресипнал от глад, докато масажираше деликатния отвор на ануса й, миг преди да нанесе трета плесница.
Аманда се разтресе върху него и извика от удоволствие, когато почувства как щипеща топлина пронизва тялото й.
Пръстите му се плъзнаха отново към вагината й, потопиха се в изобилието от сметана, която се изливаше от там, и я изтегли назад. Този път, върхът на пръста му потъна в стегнатия анален отвор.
Младата жена се сгърчи в скута му, огънят се разпространи по всичките й нервни окончания и тя изкрещя името му.
— Стой неподвижна. — Той я плесна отново, малко по-силно и предупредително, но това само я накара да потъне по-дълбоко в сексуалната лудост.
— Знаеш ли колко си красива така? — попита мъжът дрезгаво, а пръстите му се потопиха отново във вагината й. — Дупето ти става в мек, нежно розов цвят, разтворено за мен, като ми дава ясна гледка на това…
Пръстът му се плъзна в стегнатия проход отново, Киова разтвори полукълбата още малко и разтегна мускулите, които го стискаха.
След това се отдръпна назад, пръстът му се измъкна от нея, само за да нанесе още една остра ласка по заоблената плът. Беше звучна и предизвика болезнено удоволствие, едно невероятно пиршество за сетивата, на което Аманда знаеше, че с разгонване или не, никога няма да може да се възпротиви.
Мазолестата мъжка длан беше чувствено груба, а кратките, остри плесници изгаряха здравия й разум и я правеха дива и отчаяна. Аманда имаше нужда от него. Веднага. Искаше пенисът му да я изпълни, да разпали вътрешността на вагината й, докато тя избухне от удоволствие.
Тогава пръстите му се придвижиха обратно към изобилието от хлъзгави сокове, изтичащи от нея, изтеглиха ги назад и навлажниха малкия отвор между полукълбата на дупето й, за да може пръстът му да потъне по-дълбоко.
И отново я прониза. Аманда се съпротивляваше срещу непознатото проникване, докато сетивата й ликуваха. В ануса й се разгоря огън, който се разпространи по слабините й и се обви около напрегнатия клитор. След това изчезна. Младата жена изкрещя, а бедрата й се тресяха и тласкаха назад, докато тя се бореше с желанието да умолява за още.
Дланта му отново се приземи върху дупето й. Нанесе няколко резки, парващи плесници, които я докараха до ръба на освобождението и я оставиха трепереща над пропастта и умоляваща за още. Само още малко. Просто достатъчно да я тласне над ръба.
— Киова, моля те… — изстена тя няколко секунди по-късно. Дупето й гореше и вагината й бе обхваната от пламъци, когато той спря, за да погали чувствителната плът.
— За какво молиш, Аманда? — попита я Киова, а гласът му бе тъмен и съблазнителен. — Да не те докосвам? Да не ти доставям удоволствие?
— Не — извика младата жена. — Киова, моля те, убиваш ме!
Пръстът му отново потъна в малкия тесен отвор, карайки я да се притисне назад към него, да го вкара по-дълбоко, докато вагината й се присвиваше от предстоящия оргазъм.
— Мислиш ли, че ще бъде толкова лесно, бейби? — попита Породата, а напевният му тон беше по-див заради тъмната сексуалност в гласа му.
Той се отдръпна назад, след това се тласна отново вътре в нея и пръстът му премина лесно през соковете, които сега овлажняваха стегнатия канал. Аманда се опита да разтвори широко бедра, за да може да се тласне назад и да увеличи триенето.
Той се засмя на усилията й, преди отново да се отдръпне от нея и да я изправи на крака. Или поне да опита. Коленете й бяха омекнали, сетивата й бяха потънали толкова дълбоко в чувствените пламъци, които изгаряха тялото й, че Киова нямаше друг избор, освен да я вдигне на ръце. Тогава се изправи и тръгна към спалнята.
Хвърли я върху широкия матрак и се взря надолу в нея с черните си, демонични очи, докато разхлабваше дънките си. Остави плата разтворен отпред, позволявайки й само бегъл поглед към набъбналия му пенис, и се отправи към шкафа. Когато се върна при нея, тя потръпна при вида на въжетата в ръцете му.
— Мислиш, че ще бъде толкова лесно, нали, бейби? — попита той, докато завързваше ръцете й, а след това и краката й, оставяйки връзките по-хлабави, отколкото бе очаквала. — Мислиш, че ще те отведа до ръба и да трябва да се справям с още едно твое бягство?
— Няма да бягам — Аманда едва говореше, а какво остава отново да тръгне да бяга от него. — Обещавам.
Беше решила това, докато се взираше в очите на лъва. Киова щеше да научи по-късно, че тя не е единствената, която трябва да се подчинява.