Дори не можеше да спре да плаче. Чувстваше се така, сякаш са изтръгнали душата й, задето се отдалечава от него по този начин. Задето го оставя сам, виждайки болката вътре в него, без да знае как да я облекчи. Да го накара да говори с нея беше все едно да вадиш нечий зъб. Не че говоренето беше толкова лесно, когато страстта разкъсваше слабините й като гладен звяр.
Скоро, обеща си тя, веднага след като приключат с тези тестове и възбудата намалее, ще поговорят. Ако това бе начинът на природата да събере една Порода с една-единствена жена, тогава Аманда трябваше да вярва, че природата я е чифтосала с мъж, който би я обичал със същата сила и отчаяние, каквито тя започваше да чувства към него.
— Аманда.
Тя спря, когато осъзна, че един малък, удобен автомобил е спрял до нея. Погледна нагоре и срещна загрижения поглед на Меринъс.
— Киова се обади до къщата долу. Искаш ли да те откарам?
— Той се е обадил? — Объркването я изпълни, но тя знаеше колко лесно става така, когато желанието достигне такава висока точка.
— Хайде, Аманда, качвай се. Ще те отведа обратно при Киова, ако искаш — гласът на Меринъс беше мрачен и тих.
Аманда се насили да се качи в автомобила.
— Не — Тя поклати глава, опитвайки се да мисли, за да довърши онова, което бе започнала. — Тестовете. Трябва да направим онези тестове.
— Сигурна ли си? Аманда, не се налага да го правиш.
Но трябваше. Това бе нейният живот. Може би животът на децата й. Трябваше да го направи.
— Да. Да, сигурна съм — прошепна младата жена, вдигайки очи отново към Меринъс. — Заради мен и заради Киова трябва да го направя.
Двадесет и трета глава
… — Пожелавам ти сънища, които да успокояват душата ти, сънища, които да нашепват тайни неизказани. Пожелавам ти сънища, които да те поддържат жив, сънища, така вълнуващи и светли, че да не можеш да ги пребориш. Пожелавам ти, детенце мое, сън, блестящ като изгрева и топъл като нежните му слънчеви лъчи. Но най-много от всичко, искам за теб множество спокойни дни.
— Заспивай сега, тук в мен, в този миг, преди нашата раздяла. И знай, че изпращам с теб духовете на орела, вълка и койота. Да те пазят от злини. Да те издигнат в прегръдките си. Защото, мое малко, скъпоценно дете, аз няма да ти донеса нищо друго, освен злина… — Гласът от минали сънища, глас на млада жена, дребна и тъжна, с тъмни очи, изпълнени със страдание.
— Те са те вкарали насила в нея… — Омразата на дядо му.
— Открихме докладите, Киова… — Думи на Даш, денят след пристигането на Киова в Имението на породите с Аманда. — Джина Мария Беър, дъщеря на Джоузеф Мълиган. Отвлечена, държана една седмица, изкуствено осеменена, преди да бъде изнасилена от охраната. Койотска порода. Тестът показва, че няма бременност при освобождаването, но по-късните бележки споменават подозрението, че може да е била, след като после са научили за по-дългия живот на койотските сперматозоиди. Подозират също така, че Койотът, който я е изнасилил, може да е предизвикал втора овулация, като се е чифтосал с нея. Той се е самоубил един месец след смъртта й.
— Те са я отворили и са те напъхали вътре в нея, а след това не им е пукало какво ще се случи с нея… — Гласът на дядо му бе жесток и изпълнен с омраза. — Тя страда до деня, в който умря, ти бездушно малко копеле…
— Сънувай ме, Киова… Спомняй си за мен… — Този мек глас беше ли на неговата майка? Той го бе преследвал в продължение на години, бе прониквал в сънищата му, когато животът беше най-мрачен. Когато едно дете се бореше да приеме срама и ужаса от това, което съществуването му бе донесло на неговата непозната майка.
Киова се загледа в Ловеца на сънища. Не бе в състояние да се раздели с него през годините. Когато се похабеше, внимателно го поправяше, поддържаше дървото намазано с масло и гъвкаво, и подменяше перата, когато остарееха и станеха крехки. Защо?
Образът на неговата майка-мечта, както някога мислеше за нея, премина през съзнанието му отново. Дали пазачът, който я бе изнасилил, бе узнал какво е направил? Дали майка му по някакъв начин бе вярвала, че детето й е в безопасност, скрито далеч от нея, в ръцете на дядото, за когото смяташе, че ще се грижи за него?