Киова въздъхна уморено и се измъкна от леглото, от спомените и от уханието на жената, която сега го измъчваше. Как би могъл да знае, че любовта може да причинява това? Че може да разкъса парче по парче душата и да разбие на малки частици едно сърце, което той бе пазил толкова години, че чак не искаше да ги брои.
„Проклятие на природата“, така Котките наричаха разгонването. Но беше ли проклятие? Или беше начинът на природата да гарантира живота, да свърже две души, с цел да се съберат? Едната половина на другата. Но кой беше той дори да си мисли за нещо толкова невероятно, като да е открил сродната душа за себе си?
Киова излезе от къщата и се закова, когато застана пред малката Каси Синклер, която стоеше точно пред вратата.
Тя се огледа около него, синьо-сивите й очи бяха сериозни и любопитни.
— Аманда е долу в главната къща, Каси — каза той тихо и се намръщи, докато тя продължаваше да гледа зад него.
Най-сетне момиченцето насочи погледа си към високия мъж и приличните на елф очи изглеждаха прекалено кротки, прекалено тъжни.
Каси беше дете на Даш и Елизабет. Преди година беше преследвана в продължение на месеци, когато един наркобарон научил, че момиченцето е плод на изкуствено осеменяване на майка му с хибридната сперма на вълк и койот. Без да подозира, че лекарят, извършил процедурата, не е използвал спермата на първия й съпруг, Елизабет не била в състояние да проумее защо този наркобарон преследва дъщеря й с такава настойчивост. По някакъв начин обаче, Каси бе успяла да спаси и двете им, като по време на едно от малкото си училищни посещения, бе писала на своя приятел по писма, Даш Синклер, докато той се бе сражавал в чужбина. Даш бе дотърчал в мига, в който зовът за помощ на момиченцето бе достигнал до него.
Чифтосването на Вълчата порода и Елизабет бе довело до един здрав син и бе предизвикало вълна от спорове, която в момента обикаляше вестниците.
— Не търся Аманда — въздъхна най-сетне Каси. — Моята фея искаше да дойда тук и да се срещна с твоята.
Киова примигна към нея объркано.
— Каква е тази фея? — Понякога бе по-добре просто да се водиш заедно с Каси, отколкото да спориш с нея. Тя беше странно малко момиченце, което винаги говори на някого, когото никой друг не можеше да види.
— Феята, която те наблюдава — каза детето внимателно. — Виждала съм я и преди, но не ми е позволено да говоря с тях, докато те не ми заговорят.
На Киова започна да му се иска момиченцето да се отнася и с истинските хора така.
— Аз имам фея? — Устните му се свиха при тази мисъл.
— Тя е много тъжна — прошепна Каси. — Казва, че си забравил юргана й.
Младият мъж замръзна. Шок заля цялото му същество, докато се взираше в детето.
— Какво каза? — Той запази гласа си спокоен, борейки се с емоциите, които се надигаха в него.
— Забравил си юргана, който тя ти е направила, Киова — отвърна то тихо. — Тя нашепва любовта си във всяка нишка и е поставила мощна защита в тъканта му. Иска да знаеш за майчината й обич.
Киова се наведе, като внимаваше да не се движи прекалено бързо, за да не изплаши детето. То гледаше към него с насълзени очи, а ръцете й се притиснаха плътно към тялото й.
— Виждаш ли я? — попита го той. — Тя тук ли е?
— Тя казва, че е винаги с теб — прошепна Каси. — Когато си позволиш да сънуваш, феята идва чрез Ловеца на сънища и се опитва да ти донесе радост и любов. Също така е сигурна, че те е довела до Аманда. Но ти трябва да се върнеш и да вземеш юргана. Тя го е направила само за теб.
Юргана. Киова го бе оставил в колибата. Никога не го бе използвал, когато беше там, без значение колко му бе студено.
— Ето, малко копеле. Тя праща това за теб, за да не ти е студено. Опитах се да й кажа, че животните не чувстват студ… — Дядо му бе захвърлил юргана към него, а омразата в гласа му бе почти маниакална.
Киова го бе оставил да лежи на земята, докато старият мъж си тръгна, след това внимателно го бе сгънал, игнорирайки топлината, която сякаш се протягаше към него, и го скри в металния шкаф в кухнята. Там го бе оставил и когато си тръгна от планината. Не че някога го бе забравил. Но не искаше да има нищо общо с жената, която го бе проклела да води този живот.
— Тя плаче заради това, което той е сторил — каза тогава Каси. — Прости й, Киова, тя не е знаела.
Киова стисна зъби, когато гърдите му се стегнаха от болка.