С енергични движения, Киова върза Аманда и запуши устата й, макар че ако трябваше да бъде честен, тя не изглеждаше така, сякаш скоро ще тръгне нанякъде. Въпреки това мъжът предпочиташе да е подготвен и предпазлив.
Огледа я внимателно. Тя дишаше нормално, подутината на главата й не изглеждаше прекалено голяма.
Трябваше да се отърве от онзи проклет микробус и да направи едно телефонно обаждане. По дяволите, това беше последният път, когато прави услуга на Даш или на Саймън. Знаеше, че да се забърква с този шарлатанин и неговия харем е тъпа идея. Наистина тъпа.
Мъжът се загледа надолу в Спящата красавица с гримаса на лицето си и ръце, подпрени на бедрата. Помисли си, че за малкото време, в което нямаше да го има, тя щеше да оцелее и едва ли щеше да се задуши заради запушената си уста. Мразеше да поема рискове, но, по дяволите, нямаше никакъв избор. Микробусът беше като фар за лошите момчета и ако щеше да се пролива кръв, Киова искаше да се увери, че няма да е неговата. След тази мисъл, той се обърна и излезе от стаята.
Заряза микробуса на едно сметище на около десет мили извън града, след което пое към най-близкия уличен телефон и си повика такси. Шофьорът бе леко подпийнал, но като се изключи това, че го повъртя малко из квартала, много скоро го отведе до мотела му.
Там Киова се запрепъва към стаята си, отвори вратата и после я затвори силно.
Е, поне момиченцето още дишаше. Не беше много трудно да я погледне, но проклет да бъде, ако искаше проблеми.
Извади мобилния телефон от джоба си и направи едно много важно обаждане.
— Здрасти скъпи, какво мога да направя за теб? — гласът бе достатъчен да накара пениса на всеки мъж да потрепне. За съжаление, Киова беше прекалено ядосан, за да позволи на този орган да има думата.
— Измъкни ме — каза остро кода за спешна среща. — Аз съм в Лейзи оук ин. Колко бързо можеш да дойдеш?
Последва кратко мълчание.
— Един час — отговори жената, а дрезгавият й глас не показваше ни най-малка загриженост, че ситуацията в момента е опасна. — Имаш ли презерватив?
На Киова му се прииска да извърти очи при този въпрос. Дъщерята на Мейрън бе смятана за щит между успеха или провала по отношение на най-важния Закон за Породите, поставен за гласуване — на даването на автономия и правото да се защитават и да убиват нападателите си, без предварителен съд. Ако Аманда Мейрън останеше в безопасност и щастлива, президентът щеше да гласува със съвестта си. Но ако тя бъдеше използвана срещу него и държана като застраховка срещу отрицателния му вот, тогава Породите можеха да си заврат главите между краката и да си целунат задниците за довиждане. Мейрън щеше да ги прати по дяволите, за да запази живота на дъщеря си, без изобщо да се замисли.
— Имам шибан презерватив, по дяволите — изръмжа Киова, като погледна отново към момичето. — Сега си докарай задника тук.
— Ти си толкова романтичен — въздъхна жената раздразнено. — Може би трябва да те напляскам заради това.
— Тогава не забравяй камшика — изсумтя той. — Ще имаш нужда от него. Сега се размърдай.
Мъжът прекъсна разговора, след това се облегна назад в стола си и започна да съзерцава малката си пленница. Той изсумтя при мисълта, че просто трябваше, както по-рано, да стои отвън и да следи къщата за проблеми, вместо да стои с нея. Саймън Куотърс и неговите малки кобилки по-добре да си стегнат задниците и да ги докарат тук бързо, защото той не бе в настроение за това.
Саймън щеше да поеме дъщерята на президента в свои ръце след час и щеше да я скрие на някое хубаво и безопасно място, а Киова щеше да тръгне на лов. При тази мисъл Породата замръзна. Защо, по дяволите, го бе грижа?
Тогава очите му се върнаха отново на жената. Петното от кръв на челото й, където бе ударена, накара яростта вътре в него отново да се надигне. Проклятие, нямаше нужда да я удрят, помисли си той. На копелетата, които се опитаха да я отвлекат, не им пукаше дали са я убили или не. Всичко, което ги интересуваше, бяха фанатичните им планове и безумни предразсъдъци. Да, да отиде на лов бе дяволски добра идея. Кръвните расисти заразяваха обществото и вече бяха започнали да му лазят по нервите, така или иначе.
Киова се размърда в стола си и направи гримаса при усещането на ерекцията, надигаща се в дънките му. Колкото повече я гледаше, толкова по-твърд ставаше. А това беше лошо. Много лошо. Никога не бе имал проблем с отделянето на страстта от работата и само тогава, когато бе напълно необходимо, двете се припокриваха. Обаче бе дяволски трудно да ги раздели сега, докато я наблюдаваше. А това бе една от ситуациите, в които не просто бе ненужно, но и дяволски глупаво.