Седнал до нея, Киова приглади косата й назад от лицето й, преди да се наведе и да целуне нежно устните й. Той не знаеше какво, по дяволите, се бе случило в онази лаборатория, но и двамата учени бяха започнали да изстрелват заповеди наляво и надясно, бърборейки за допълнително проби, кръв и нови хормони. На него не му пукаше. Просто искаше да я изкара оттам, далеч от болката, която тя умишлено си бе причинила.
— Добре съм. — Гласът й беше пресипнал, очите й се отвориха леко, миглите й пърхаха по бузите й.
— Да. Добре си — прошепна мъжът и ръката му погали косата й, докато гледаше тъжно надолу към нея.
Какво, по дяволите, щеше да прави без нея? Ако те бяха създали хормонален щит или дори лек за разгонването, как щеше да оцелее, като я загуби?
— Трябваше да го направя, Киова — каза Аманда тогава и очите й отразяваха собственото й вътрешно вълнение.
Той можеше да види битката, която се води вътре в нея, макар че нямаше представа каква бе тя.
Киова въздъхна дълбоко.
— Даш успя да открие докладите на Съвета за майка ми — каза той тихо, като се взираше надолу в нея, знаейки, че не може да я задържи завинаги. — Те не просто са я затворили и осеменили изкуствено. Когато е станало ясно, че не може да забременее, очевидно един от нейните пазачи я е изнасилил… и я е чифтосал. — Киова преглътна мъчително. — Никога не съм имал намерение да те принуждавам за това. Целунах те, защото щеше да изкрещиш. Продължих, защото не можех да спра. И бих го направил отново.
Слаба усмивка повдигна ъгълчетата на устата й.
— Без извинения, а? — попита тя.
— Без. — Той не вярваше в тях.
— Не бих пропуснала това за нищо на света, Киова — каза Аманда, клепачите й се сведоха сънливо. — Сега искам да се прибера вкъщи… — Краят на изречението прозвуча бавно и неясно, докато сънят я обземаше.
И заспа, след като разби душата му.
Киова се наведе, целуна меките й устни и въздъхна тежко.
— Обичам те, половинке — прошепна той. — Винаги ще те обичам.
След това се изправи и отиде до гардероба. Овулацията бе свършила, щеше да има облекчение за Аманда, поне за известно време. Достатъчно дълго, за да му прости, молеше се той, но се съмняваше в това.
Имаше малко неща за опаковане. Киова не притежаваше много. Пистолетите и ножовете му — инструментите на професията му. Малко дрехи за преобличане, якето му. Успя да опакова всичко в рамките на един час и сега стоеше на стъпалата на верандата и отново гледаше към Даш Синклер.
— Тя забременя ли? — попита той, гласът му бе овладян и спокоен.
— Няма зачеване — Даш скръсти ръце на гърдите си и погледна към чантата на Киова. — Допълнителният хормон изглежда, е нещо като щит — съобщи той. — Според предварителните тестове, може да се използва, за да смекчи ефектите от разгонването. Вероятно обаче ще минат години, преди да сме сигурни. Доктор Грейс не смята, че е успяла да вземе достатъчно, за да постигне някакъв значителен напредък.
Киова кимна мрачно.
— Кажи й, че ако има нужда от мен… когато и да било… аз ще дойда при нея.
— Защо просто не останеш, Киова? — попита го Даш тогава. — Тя е твоята половинка. Знаеш, че никога няма да бъдеш удовлетворен без нея. А и заплахата към Аманда може да не е преминала. Кръвните расисти някак си са успели да изнудят един от агентите на Тайните служби, които я пазят. Той е упоил останалите, така че никой да не може да й помогне.
— Не мога да я принуждавам. — Киова поклати глава. — Това не е нейната мечта, Даш. Моят живот не е онова, което тя иска. Няма да й отнема това. Но ще се уверя, че е защитена. Аз винаги ще я пазя.
Той вдигна чантата си и тръгна надолу по стълбите.
— Киова. Майка ти не се е омъжвала — каза Даш. — Окончателният доклад дойде миналата вечер. Дядо ти те е излъгал. Не е имало брак, не е имало друго семейство. От това, което са открили детективите, тя е прекарала тези години, търсейки теб и баща си. Не вярвам, че е се отказала доброволно от теб. Детективите казват, че за период от година и половина, Джоузеф Мълиган и дъщеря му са изчезнали. Когато жената се е появила отново, тя е търсела баща си. Мисля, че той те е отвлякъл, след като е научил какво се е случило.
— Това вече няма значение. — Киова сви рамене, стараейки се да запази изражението си празно, а болката — вътре в себе си. — Всичко приключи и те са мъртви, Даш. Всички. Кажи на Аманда сбогом вместо мен.