Аманда го погледна изпод мисли и облиза устни бавно.
— Ако аз ти позволя.
Очакването се изви горещо и тежко в слабините му. Ако тя му позволи.
Той подкара джипа на заден ход и го обърна рязко, след което се устреми надолу по стръмния път към града и към най-близкия проклет мотел, в който можеше да се регистрира. Тогава щеше да види колко ще му позволи тя. Или по-точно, колко щеше да я убеди да му позволи.
Двадесет и шеста глава
Хотелската стая беше сумрачна. Избледняващата светлина на деня едва проникваше през плътните завеси, когато Аманда последва Киова в стаята. Леглото изглеждаше огромно. Аманда не можеше да погледне никъде другаде, когато в корема й внезапно започна да трепти един възел от нерви.
Какво щеше да стане, ако бе сгрешила? Ако разгонването, бе единственото, което ги свързваше заедно, правейки секса толкова отчаян и изпълнен с удоволствие?
Тя стоеше мълчаливо в средата на стаята, опитвайки се да успокои внезапния страх, който се надигна вътре в нея. Когато се събуди и научи, че Киова си е тръгнал, ярост и мъка се надигнаха в нея в една вълна, която почти я унищожи. Сигурно това беше любов?
— Свали си дрехите.
Аманда потръпна от твърдия глас, толкова тъмен и порочен, така дрезгав, сякаш извираше от самите дълбини на гърдите му. Беше груб и гърлен, и тя не успя да потисне леката тръпка на удоволствие, която премина през тялото й.
Младата жена облиза устни и погледна нагоре към него, когато той мина покрай нея, отиде бавно до леглото и седна на него.
— Сигурен съм, че си била много лошо момиче, докато бях далеч — каза Киова укорително. — Знаеш, че ще трябва да те накажа.
О, Господи! Най-горещата й фантазия щеше да оживее. Сумракът на стаята го караше да изглежда по-тъмен, някак си по-силен, сякаш това бе възможно.
— Ами ако сега обещая да бъда добра? — Тя участваше в собствената си сексуална фантазия, вагината й се навлажни от тръпката, която се изстреля през нея.
Киова се изсмя на думите й.
— Сигурен съм, че ще бъдеш. След този нощ. Сега си свали дрехите. Не искаш да ми се наложи да ги разкъсам.
Аманда едва успя да потисне стона си. О, да, искаше.
— Започни с обувките. Свали всичко много бавно.
Тя едва дишаше, а коленете й трепереха от вълнение, както й ръцете й.
Изрита обувките си. Тази част беше лесна. Ръцете й се повдигнаха към копчетата на блузата й и тогава започна битката. Аманда можеше да усети подутите си гърди, стегнатите горещи зърна, които ги заостряха и се потъркваха в дантелата на сутиена. Прииска й се да изкрещи от това малко удоволствие.
Тя се бореше с малките копчета, а пръстите й се подхлъзваха, отказващи да й сътрудничат, докато Киова продължаваше да я гледа с неговите горещи черни очи. Погледът й трепна нагоре и дъхът й секна, когато той се изправи на крака.
— Опитваш се да ме дразниш ли? — попита я мъжът и в гласа му отекна порочна чувственост.
— Не. — Тя поклати глава яростно, докато той обикаляше около нея. — Не е така.
Дланта му улови извивката на дупето й.
— Мисля, че се опитваш. Мисля, че знаеш колко е твърд пенисът ми и колко е нетърпелив езикът ми да те вкуси, и ме дразниш.
Дъхът заседна в гърлото й. Да, това беше.
— Не. Обещавам. Опитвам се да бъда послушна — прошепна тя бездиханно.
Това просто беше прекалено възбуждащо. Беше всичко, за което някога бе фантазирала, че и повече.
Секунда по-късно един стон се откъсна от гърлото й, когато дланта му се приземи твърдо върху извивката на задничето й. Смъдящият лек огън се изстреля право към вагината й и накара от нея да потече гореща, гъста сметана.
— Ще си платиш за това — прошепна Киова в ухото й. — Сложи ръце зад гърба си, Аманда.
О, Господи! О, Господи!
Тя бе забелязала дължината на въжето, което Киова бе събрал от джипа и сложил в джоба на дънките си, преди да влязат в хотела. Тя се раздвижи бавно, трепереща в очакване, и скръсти китките зад гърба си.
— Аз ще се насладя на това, Аманда — въздъхна той в ухото й. — А ти?
Ако продължаваше със същото темпо, тя щеше да свърши преди дори да я докоснал.
Аманда вече се задъхваше, когато Киова върза здраво китките зад гърба й, и въжето я стегна по-силно, когато тя задърпа възела.