— Сега, как ще свалим тези дрехи от теб? — промърмори той, като отмести косата й назад, за да разкрие шията й и дъхът му погали раничката, която й бе направил първия път, когато я бе взел.
Аманда потрепери отново и дъхът заседна в гърлото й, когато езикът му облиза мястото, а ръцете му се плъзнаха нагоре по корема й, докато не достигнаха тежко повдигащите се хълмчета на гърдите й и ги обхванаха.
— Някакви предложения? — попита я мъжът, а палците и показалците му уловиха зърната й и ги пощипнаха решително.
Тя поклати глава яростно. Надяваше се, че Киова не очаква наистина да му отговори. Аманда едва дишаше, а какво остава да образува смислени думи.
— О, Господи! — Добре, можеше да говори.
Звукът от разкъсването на плат отекна в стаята, когато Киова дръпна блузата, за да я освободи от изящните копченца, които я придържаха. Дрехата увисна върху тялото на Аманда, като остана прилепена само върху гърдите й, които се повдигаха и спускаха бързо, когато той я плъзна по раменете й, а зъбите му одраскаха белега на чифтосването на шията й.
Аманда щеше да свърши. Точно там и тогава, изправена в средата на стаята, тя щеше да достигне оргазъм само от вълнението, което я разкъсваше. В този момент Киова се отдръпна от нея. Тя се втренчи в гърба му, когато той изчезна в банята, чу се звук от течаща вода и секунда по-късно го видя да се връща с ленива походка.
Мъжът я гледаше с тъмни, изпълнени със страст очи, но нямаше никакъв знак, никаква причина защо бе изчезнал по такъв начин. След това вече нямаше значение, защото той застана пред жената, дланите му обхванаха гърдите й и ги повдигнаха в дантелените чашки на сутиена. Лек полъх на въздух премина през зърната й, преди зъбите му да се забият в едното.
— Ще те накарам да крещиш за мен — прошепна той, докато потъркваше бузите си между гърдите й.
Това звучеше хубаво.
— Но първо трябва да те измъкна от тези дрехи, нали?
Звук от триенето на метал по кожа накара очите й да се отворят широко, когато Киова извади ножа от калъфа отстрани до тялото си. Дръжката проблесна леко на слабата светлина, а извитият връх привлече погледа й, предизвиквайки тих стон, който се откъсна от устните й.
Острието се плъзна под средата на сутиена й, разрязвайки плата с леко свистене. Презрамките бяха обработени по същия начин, всяка отрязана нишка разкриваше все повече и повече, докато презрамките не паднаха от тялото й. Аманда бе сигурна, че ще се разтопи в локва от желанието, което отслабваше коленете й.
— Много красиво — прошепна Киова вдигна другата си ръка и претегли заобленото хълмче в дланта си. — Толкова твърди, сладки малки зърна. Искаш ли да ги вкуся, Аманда?
— Боже, да! — Тя се задъхваше, бореше се за въздух, когато се насили да произнесе думите. Горещината се движеше из тялото й, изгаряше нервните й окончания и разпалваше всяка клетка, която притежава.
Киова се наведе по-близо, езикът му облиза едното заострено връхче и Аманда потръпна безпомощно.
— Моля те… Моля те… Моля те… — умоляваше тя, като бе готова да заплаче и да направи всичко, за да получи това, от което се нуждае.
— Непослушно момиче — прошепна той срещу зърното й, секунда преди езикът му да се извие около него отново, привличайки го в устата си, където зъбите му го обгърнаха здраво.
Вагината й се сви конвулсивно и изля соковете си между краката й, напоявайки копринените бикини, които тя носеше под дънките си. Аманда стисна бедрата си, задъхвайки се от удоволствието, което пронизваше тялото й.
Тогава мъжът се засмя, отдръпна се и се премести зад нея. За няколко секунди разряза всяка ивица плат от тялото й. Коленичи зад нея, издърпа разкъсаните парчета, след това целуна заоблената извивка на дупето й, преди да прокара решително зъби по нея.
— Киова! — изстена Аманда дрезгаво, докато коленете й трепереха, а тя се опитваше да се задържи на крака.
Той прокарваше дръжката на ножа нагоре и надолу по бедрото й, студената кожа скърцаше по плътта й, когато езикът му трепна през тясната долина между двете полукълба на дупето й.
— Лошите момичета се наказват — прошепна Киова, езикът му се изпъна и се притисна между плътта, която измъчваше, оставяйки огнена пътека след себе си, а дръжката на ножа се плъзна по-високо по бедрото й. — Време е да започне наказанието ти, Аманда.
О, Боже, да! Най-сетне. Най-сетне.