Не! Тя стенеше отчаяно. Откъде беше дошъл този огън? Този, който се стрелваше от зърното към утробата й и който караше корема й да се свива конвулсивно в спазми на безкрайна, агонизираща възбуда. И не беше задъхана. Не беше тя.
Но беше.
Младата жена крещеше зад ивицата плат на устата й, а ръцете й се стиснаха в юмруци, когато зъбите му уловиха зърното й, захапаха го и замряха там, а една светкавица от влажно електричество запращя между бедрата й.
Устните, зъбите и езикът му обработваха мястото, докато то стана толкова чувствително, че Аманда не можеше да мисли за нищо друго, освен за още. Нуждаеше се от повече. Искаше мъжът да го засмуче дълбоко и силно, зъбите му да изпращат тази любопитна смесица от удоволствие и болка до дълбините на вагината й, докато клиторът й набъбне и започне да моли за внимание.
— Боже, вкусът ти е толкова хубав — промърмори непознатият, секунда преди да притегли малкото връхче дълбоко и силно, засмуквайки го в устата си. Една експлозия от брутално усещане прониза цялото й тяло.
Аманда се изви под него, бедрата й се повдигнаха, когато той се наведе над нея, и отчаяни скимтящи звуци се изплъзнаха от превръзката на устата й, когато пръстите му започнаха да си играят с другото зърно. Приглушеният й вик, когато тялото й настоя за още, я шокира до дъното на душата й, но не отслаби ужасяващото, безумно удоволствие, прозиращо през него.
Тогава пръстите му я стиснаха по-силно, хватката му стана по-здрава, а зъбите му одраскаха другото връхче. О, Боже, болеше от удоволствие, което тя знаеше, че ще я докара до лудост. Искаше повече, имаше нужда от повече. Само още малко и тежкото, мъчително напрежение точно зад клитора й, щеше да се отприщи, освобождавайки течния огън, разливащ се от вагината й.
— Мамка му. Харесва ти, нали? — мъжът надигна глава и очите му се присвиха към нейните, когато пръстите му стиснаха зърното, което измъчваха.
Аманда изкрещя, главата й се притисна отново към матрака, докато тя се бореше със съкрушителния водопад от брутално удоволствие.
Още.
Имаше нужда от още.
Не можеше да понесе нарастващото напрежение и невероятния сексуален глад, които сякаш се надигаха от една тъмна, скрита част на душата й. Глад, който, като живо същество, дълбаеше в самите дълбини на утробата й и изпращаше пламъци, изгарящи пулсиращата пъпка на клитора й.
Още… Тя крещеше думата иззад превръзката, докато той се взираше надолу в нея.
О, Господи! Какво й ставаше? Дали този удар по главата не бе превъртял някакъв сексуален ключ, който не е знаела, че съществува?
Какво й бе сторил този непознат?
Той подръпна зърното й отново и погледът й стана стъклен, докато се бореше за въздух.
Да. Да. Точно така.
Златна, огнена вълна от усещане заля тялото й и накара плътта й да изтръпне, като я наелектризира.
— По дяволите — мъжът също дишаше тежко.
Черните му очи бяха като бездънни езера от гореща страст, тъмните му скули пламтяха, а устните му бяха изтеглени в строга линия на контрол, докато тя се гърчеше под натиска му.
— Какво искаш, бейби? — прошепна той тогава и по лицето му се разля порочна чувственост, която му придаде мрачен и опасен вид.
Аманда се изви към него и се задъха, когато пръстите му още веднъж подръпнаха зърната. Искаше отново да усети устата му там. Искаше да почувства как устните и зъбите му ги докосват и подръпват, карайки онези малки светкавици от болезнено удоволствие да стягат утробата й.
Искаше да узнае името му.
Главата му се сведе отново и на нея вече не й пукаше как е името му. Устата му беше гореща, езикът му — инструмент за мъчения, когато одраска и подразни заострената плът и разтърси сетивата й от наслада.
Тогава зъбите му я захапаха, изпращайки огнени късчета болезнено удоволствие, които експлодираха в утробата й.
Главата й се мяташе на леглото, ръцете и краката й се напрягаха срещу въжетата, а клиторът й беше измъчено кълбо от нерви, толкова копнеещо за освобождение, че всичко, за което можеше да мисли Аманда, бе нарастващата болка.
— Мамка му — мъжът дишаше тежко и неравно, когато главата му се повдигна и езикът му облиза вече влажните му устни. Хладният въздух в стаята накара зърната й да настръхнат още повече.
Моля. Тя искаше да изкрещи думата.
— Мамка му — той развърза бързо превръзката, но преди Аманда да успее да помоли, устните му покриха нейните, а езикът му се гмурна дълбините на устата й.