— Майкъл! — добави Ребека предупредително, забелязвайки упорито стиснатата челюст на йезуита.
— Сигурен съм, че Фрогмор е в Русия! — отвърна Сен Клер. — Преди да отпътувам от Дордрехт, писах на добрия си приятел Силвестър, който е игумен на манастира „Свети архангел Михаил“, и го помолих — в името на Иисус и заради добрите ни отношения — да постави къщата на магьосника под денонощно наблюдение. Макар да е обграден от мошеници, Силвестър е добър и честен човек и се ползва с уважението на царя. Освен това знае каква огромна заплаха представлява Фрогмор. И така, ако магьосникът се върне в къщата си в Москва, той моментално ще бъде заловен. Въпреки това нашият противник е толкова хитър, че като нищо може да обърне ситуацията в своя полза. Затова трябва да се постараем да стигнем в Москва, преди Фрогмор да е успял да се измъкне от мрежите на Силвестър.
— Така значи… — въздъхна Купър.
— Въпреки това все още мисля, че трябва да се разделим.
— Не забравяй, че в Лондон ви спасих живота, йезуите! Можех да ви арестувам и тогава…
— Можеше, но не го направи.
— Майкъл! — Ребека приклекна до йезуита. — От какво се боиш, за Бога?! Ако Купър не е с нас, ще се обърне срещу нас. Така или иначе, той вече е в Русия, а тук няма причина да се страхуваме от него.
— Защо тогава не ни обясни за какво толкова му е притрябвал Фрогмор?
След тези думи Купър скочи на крака, а Сен Клер вдигна портупея си от земята. Ребека обаче застана между тях.
— Хайде кажи де! — настоя йезуитът.
— Бих ти казал, обаче…
— Стига вече! — извика девойката. — Държите се като малки момчета! И двамата знаете каква е истината. Фрогмор е демон, който убива хора, изтръгва сърцата им и пленява душите им, а ти, Майкъл, си изпратен от ордена си да го унищожиш и да предотвратиш злото, което е способен да причини и ще причини!
Ребека погледна към Купър. С присвитите си устни и леденостуден поглед в странните си светлосини очи албиносът изглеждаше като човек, който има чувството, че са го измамили.
— Ще отговоря на въпросите ти, йезуите — рече той дрезгаво. — Както виждаш, аз съм албинос — изрод, роден в полунощ и отхвърлен от собствената си майка. Някои ме смятат просто за особняк, а други мислят, че съм прокълнат от Бога — Купър хвърли един поглед към Ребека. — Въпреки това аз също нося сърце в гърдите си и имам чувства, които могат да бъдат наранени. След като майка ми се отказа от мен, попаднах в дома на един кожар, мастър Купър, който ме отгледа като свое дете. Преди двайсет години този човек изчезна. Сякаш се провали вдън земя. По онова време Фрогмор беше в Англия, извършвайки обичайните си ужасяващи престъпления. И така, макар тогава да бях още млад, аз се заклех, че ще отмъстя на убиеца на единственото семейство, което някога съм имал.
— Не ти вярвам — намеси се Сен Клер.
— Да не би да ме наричаш лъжец?
— Престанете! — изкрещя Ребека. — Майкъл! — тя поклати глава. — Знам, че мастър Купър казва истината и съм сигурна, че ти също го усещаш!
— После служих в армията — продължи албиносът тихо. — Завърших право в Кеймбридж. Изкачих се по стълбицата на служебната йерархия. Въпреки това, йезуите, аз никога не забравих клетвата си! След като се присъединих към тайните служби пък, не пропусках възможност да се осведомя за Фрогмор. Тъкмо аз събудих интереса на Уолсингам към него, убеждавайки го, че магьосникът представлява заплаха както за Короната, така и за Англиканската църква. Господарят ми налапа въдицата и прати по петите му един мъж, когото много харесвах и на когото вярвах — Андрю Кавъндиш. Той почти успя да пипне Фрогмор — Купър приближи палеца до показалеца си. — Ей толкова му оставаше. После обаче го намериха в някаква канавка — брутално убит и с изтръгнато от гърдите сърце — той поклати глава. — Все едно, това, което трябва да знаеш, йезуите, е, че аз не работя за мастър Уолсингам. Работя за себе си. Решен съм да заловя Фрогмор и да го убия или пък сам да загина, опитвайки се да го унищожа — албиносът прехапа устни. — Колкото до онази случка в гората край Колчестър — знаех, че Рагуза ще се опита да ви освободи и му позволих да го направи. Това накара Уолсингам да се усъмни в мен и да прати един от убийците си да ме следи. Аз обаче се отървах от него. Е, това е. Сега, надявам се, разбираш защо за мен няма връщане назад…