В следващия момент един от опричниците подаде на магьосника една запалена главня и всички очи се приковаха в него. Фрогмор духна леко и пламъците угаснаха. Сред войниците се надигна смях. Царят само изгледа магьосника изпод тежките си клепачи, а Васлов цъкна с език, сякаш беше учител, разочарован от някой слаб ученик. Тогава Фрогмор вдигна все още горещата главня, притвори очи и зашепна нещо. После духна пепелта и от нея полетяха искри, които се издигнаха във въздуха като светулки и се понесоха над главите на присъстващите, превръщайки се в огнени топки. Една от тях прелетя пред погледа на Ребека и тя зяпна от удивление. Същото стори и царят. Друга топка застана пред лицето на един от труповете, наредени около подиума, и за миг устните на мъртвеца се раздвижиха, сякаш мъжът се молеше за пощада. Магьосникът продължаваше да духа главнята и въздухът се изпълваше с още и още искри.
Девойката наблюдаваше ставащото с отворена уста. В някои от огнените топки тя виждаше познати лица — съдебния пристав Малбрук, старицата Уайът… Цар Иван явно преживяваше същото и радостно пляскаше с ръце. После Фрогмор пусна главнята на пода и я стъпка с ботуша си. Огнените топки мигом се стопиха и подът се покри с обикновена пепел. Васлов, чието лице се беше сгърчило от завист, посочи към Сен Клер с кожената си палка.
Ребека затаи дъх. Сега най-после щеше да разбере дали Сен Клер е йезуит, магьосник, или пък ангел в човешко тяло. Любимият й нямаше как да не се опита да надскочи номера на Фрогмор! Сен Клер пристъпи напред и заговори на руски. После преведе думите си на двамата си спътници.
— От мен се очаква да удивя царя, нали така?
Васлов кимна. Иван вдигна очи.
— Гледай да е нещо забавно, йезуите — каза царят на английски.
— Тоест нещо като огнени топки, така ли? — пошегува се Сен Клер. — Аз обаче ще ви разкажа една история, царю. Едно време в един руски град…
Отегченото изражение от лицето на Иван мигом изчезна и царят се наклони напред.
— … живял един бръснар, който имал влияние над кмета и успял да го накара да издаде указ, според който никой мъж нямал право да се бръсне или стриже сам.
Иван се намръщи.
— В Русия обаче, както повелява вашата ненадмината мъдрост, никой човек не е по-голям от закона…
Царят промърмори нещо, а лицето му доби озадачено изражение.
— В такъв случай, ваше величество, кой е бръснел бръснаря?
Иван се облегна в трона си и плесна с ръце. Васлов изглеждаше объркан, а Фрогмор — неспокоен.
— Но царят поиска от нас да му демонстрираме магическите си способности! — оплака се Душегубеца.
— Нищо подобно — отвърна Сен Клер, като междувременно превеждаше на руски за Иван. — Поиска да го удивим; да му покажем нещо забавно.
Царят извика някаква заповед.
— Е, негово величество е удивен — каза Васлов. — Сега обаче иска да разбере какъв е отговорът на загадката ти, йезуите.
— О, отговорът е съвсем прост — отвърна Сен Клер. — Бръснар в града всъщност била съпругата на кмета!
Ребека се вцепени. Ама че глупава гатанка! А на нея беше заложен животът и на трима им! Тя вече беше научила това-онова за руснаците и знаеше, че те се възхищават на куража и дори на арогантността, но този път йезуитът беше отишъл твърде далеч. Васлов и царят се спогледаха. Дори Фрогмор изглеждаше изненадан.
В следващия момент джуджето се разсмя; всъщност почти се разцвили. Иван също се усмихна и суровото изражение от лицето му мигом изчезна. После царят покри устата си с ръка и се разкиска като някое малко момиченце. Историята на Сен Клер явно беше стигнала и до стражите, защото те също се присъединиха към веселбата. Васлов вече подскачаше от крак на крак. Иван беше отметнал глава назад и се кикотеше колкото му глас държи. Купър беше толкова облекчен, че тялото му не просто се отпусна, ами направо увисна във въздуха. Номерът на джуджето беше очевиден — треперейки от ярост, Фрогмор си даде сметка, че с помощта на Васлов Сен Клер не само е изпълнил задачата, поставена му от царя, но и публично го е направил на глупак.
В този момент Иван плесна с ръце и в залата настана тишина. Джуджето, чиито рамене още се тресяха от смях, бързо пропълзя зад трона. Царят се обърна и му прошепна нещо. Васлов заподскача надолу по стълбите на подиума и застана в центъра на помещението. Един от стражите му донесе някаква медна паница с няколко горещи въглена и джуджето ги напръска с нещо. После в задната част на залата заби барабан. Шутът затанцува около въглените, въртейки се бясно и извивайки малкото си телце. Един от опричниците пристъпи напред с гарота в ръце. Докато Васлов се мяташе насам-натам, онзи омота връвта около шията му и я стегна. Гротескното лице на джуджето мигом почервеня, очите му изхвръкнаха, а езикът му изскочи от устата му. Ребека тъкмо си мислеше, че Васлов ще се задуши до смърт, когато опричникът разхлаби гаротата. Джуджето се строполи на пода, дишайки шумно като куче, пробягало огромно разстояние. После вдиша свещения пушек от въглените, а очите му се прибраха в орбитите си. Когато проговори, гласът му прозвуча ниско и гърлено като лая на някой мастиф.