— Чак толкова много ли значат те за него? — попита Ребека.
Сен Клер вдигна почернелия от времето пергаментов свитък и го разви.
— Ако животът е любов — зачете той — и любовта е живот, то твоят живот е моята любов — йезуитът хвърли бележката на леглото. — Фрогмор е написал това на любимата си съпруга преди много, много години.
— Откакто сме тук — намеси се Купър, — ти ми разказа доста неща за магьосника, Майкъл, но не спомена почти нищо за себе си. Ребека, ти знаеше ли, че нашият йезуит идва от Ирландия и че някога е служил на Фрогмор?
— Очаквах да кажеш нещо подобно — отвърна Сен Клер хладно.
Албиносът се наведе през леглото.
— Освен това така и не ми обясни — просъска той — как си оцелял след падането в онази урва, в която те е хвърлил Фрогмор…
— Всъщност не паднах — отвърна йезуитът бавно. — Или поне не толкова надълбоко, колкото му се искаше на магьосника.
— Ами когато всичко това приключи? — настоя албиносът. — Какво ще правиш тогава?
— Ще си отида у дома, мастър Купър!
— У дома, значи — подигра му се човекът на Юда. — Тоест на бесилката в Тайбърн, така ли?
— Стига вече! — намеси се Ребека, за да потуши страстите, а после докосна парчето пергамент. — Настина ли това писмо е толкова важно за Фрогмор?
— Ако ти умреш, Ребека, и на мен ми остане само една къдрица от косата ти — Сен Клер вдигна малката кесия, — за мен тя също би била по-ценна от всичко на света!
Девойката чу как Купър рязко си поема дъх и извърна поглед, за да не вижда болката в очите му.
— Спи ми се — рече тя и стисна пръстите на Сен Клер, а после се протегна и хвана ръката на албиноса. — Но преди това нека ви кажа, че ако някой от вас умре, сърцето ми ще бъде разбито навеки. Вие сте моя плът и кръв — Ребека събра съкровищата на магьосника и ги пусна обратно в кесията. — Тримата трябва да се държим заедно — продължи тя — и ако сблъсъкът с Фрогмор наближава, трябва да се подготвим.
В този момент някой потропа по вратата и в стаята влезе Дмитрий. Опричникът беше зализал косата си назад и се беше облякъл в червено-черна наметка до коленете и широки панталони, затъкнати в кожени ботуши с високи токове. Той спря пред леглото с палци, пъхнати в портупея, поклони се подигравателно и заоглежда Ребека изпод тежките си клепачи. Девойката си даде сметка, че е само по една тънка ленена нощница, и придърпа одеялото върху себе си.
— О, мистрес Ленъкс, как я караш? — заговори Дмитрий бавно, махвайки високопарно с ръка. — Както виждате, английският ми доста се е подобрил — той перна парчето пергамент, натъпкано в колана му. — Това е писмо от Москва, мастър Купър. Явно отсъствието ти от Англия е било забелязано и цар Иван е бил помолен, в случай че се намираш в царството му, да те върне обратно.
— Това няма да стане — отвърна Сен Клер лаконично.
Дмитрий посочи припряно наоколо.
— Тук вие сте гости и имате на разположение всякакви удобства — чудно огнище и топли покривки по стените, както и по пода — той потропа с ботуши. — Сервира ви се добра храна, вероятно по-хубава от тази, която бихте яли на мъгливото си островче.
— Въпреки това сме затворници — възрази Купър.
— Не, гости сте — произнесе с мъка Дмитрий.
— Тогава защо ни измамихте? — обади се Ребека.
Опричникът се засмя, а после прокара език по зъбите си, напомняйки на девойката за някоя хрътка, която току-що се е наяла.
— Както казах и на спътниците ти, мистрес, тук вие сте в безопасност. Турците искаха да ви отведат, но ние им казахме, че сте избягали.
— Защо тогава не ни пуснете да си вървим? — попита Ребека разгорещено.
Дмитрий потри ръце.
— Не се оправям много добре с езика ви, но да кажем, че ако избягате твърде лесно, турците ще станат подозрителни. С течение на времето обаче…
— Времето е много важно за нас, Дмитрий — намеси се Сен Клер, изправяйки се на крака. — Както ти казах и преди, рано или късно, Фрогмор ще разбере, че сме тук.
— Невъзможно!
— Напротив, Дмитрий, напротив — настоя йезуитът. — Каренска не е далеч от турската граница. Мисля, че още сега трябва да пратиш съобщение до най-близкия болярин или до самия цар и да поискаш подкрепление.
Опричникът постави ръце на хълбоците си, поклати глава и тихо се засмя.
— Подобна организация би отнела месеци. Както и да е, искате ли утре да отидем на лов?