— Ти си знаел, че ще дойдат, нали? — извика командирът на опричниците към Сен Клер, след което потърка размътените си от вино очи и промърмори нещо на руски. — Знаел си…
— Да, знаех и те предупредих — отвърна йезуитът бавно. — Турците са прекосили границата и в момента палят всичко по пътя си, но истинската им цел е да обсадят Каренска.
— Значи освен всичко друго си и ясновидец, така ли? — заяде се Дмитрий, а после се прокашля, изплю се и се удари с камшика за езда по бедрото. — Както и да е, няма да се разцивря сега. Как предлагаш да действаме?
— Турците ще са тук до залез-слънце. Заповядай на неколцина от хората си да яхнат най-бързите коне и незабавно да препуснат на север за помощ.
Командирът на опричниците се съгласи и закрещя някакви заповеди. Не след дълго целият гарнизон беше вдигнат на оръжие. Сен Клер и Купър се присъединиха към Дмитрий на върха на стражевата кула. Въпреки протестите им Ребека също отиде с тях.
Денят вече преваляше, когато разузнавачите се върнаха в крепостта. Те моментално се качиха на стените, коленичиха пред командира си и разгорещено му заописваха онова, което бяха видели.
— Явно не става дума за обикновена банда, прекосила границата, за да оплячкоса близките села — обърна се Дмитрий към йезуита, — ами за цяла армия. Към замъка настъпват около две хиляди еничари, към три хиляди дервиши, които дъвчат хашиш и вярват, че трябва да умрат в битка, и около хиляда и петстотин спахии, или конници. Войската разполага с достатъчно провизии, както и с обсадна артилерия. Чака ни голямо кръвопролитие, Сен Клер.
След тези думи Дмитрий нареди жените да бъдат изгонени от крепостта. Проститутките тутакси бяха натоварени на няколко коня, беше им дадена малко храна и им беше казано да бягат далеч от настъпващите турци. После подвижният мост беше вдигнат и на стените бяха качени множество боеприпаси — барут, куршуми, бъчви с масло, гръцки огън и дървени обръчи, намазани с катран. Съдържанието на нужниците заедно с труповете на множество плъхове и котки беше изсипано в крепостния ров, за да се замърси водата. Върху оръдията бяха поставени парчета кожа, накиснати във вода, а мангалите бяха напълнени с горещи въглени. Късно следобед Дмитрий заповяда на хората си да запечатат замъка. И така, вратите бяха свалени от пантите им и изгорени, а входовете с изключение на един — зазидани. После защитниците на Каренска зачакаха.
Първоначално нападателите им изглеждаха като дълга колона от мравки, но с течение на деня се приближиха и Ребека съзря проблясъка на оръжия, разноцветните дрехи на войниците и грамадните знамена, развяващи се на вятъра. Към Каренска приближаваше огромна армия, зад която трополяха оръдия, както и множество каруци, пълни с боеприпаси.
Когато слънцето залезе, лагерните огньове и факлите на враговете им осветиха нощта с блясъка си. Сен Клер настоя Ребека да се върне в стаята им. Тя го послуша и дори успя да заспи, но сънищата й бяха неспокойни и непрекъснато я спохождаха кошмари, в които й се явяваше Фрогмор, носещ се във въздуха като някакъв огромен и зъл прилеп. Дори насън девойката знаеше, че времето за разплата е настъпило.
20.
Ребека се събуди точно след зазоряване. Сен Клер и Купър ги нямаше в стаята. Девойката се облече набързо и се уви в наметката си. В замъка беше тихо и тя се зачуди дали не сънува поредния си кошмар. Къде бяха изчезнали всички? Нима бяха побягнали и я бяха оставили на милостта на Фрогмор? В двора обаче беше пълно с опричници и други войници, които стояха мълчаливо и се взираха в крепостните стени. Ребека си проправи път между тях и се изкатери по стълбите на стражевата кула. На върха й намери Дмитрий, Сен Клер, Купър и други офицери, всичките вперили невярващи погледи в огромната армия, която ги беше наобиколила.
През нощта турците бяха обградили крепостта. Сен Клер сочеше на останалите еничарите в техните жълти наметки, мамелюците в белите им роби, спахиите и множеството дервиши, облечени в черно от глава до пети. Вражеският лагер изглеждаше добре организиран и беше разположен далеч от обхвата на оръдията на Каренска. Във въздуха се носеше миризма на пушек и на готвено. Зад войските бяха наредени копринените шатри на висшите офицери, както и каруците с боеприпаси и провизии. Оръдията и една гигантска обсадна кула вече бяха придвижени напред. Дмитрий посочи към кръстовете, които се издигаха по края на турския лагер. Ребека заслони очи, за да се предпази от слънцето, и се вгледа по-внимателно. После гърлото й пресъхна — това действително бяха кръстове и на всеки един от тях беше прикован гърчещ се от болка мъж или жена.