По някое време Ребека се събуди от шума на оръдейната стрелба и седна в леглото. Сен Клер и Купър спяха дълбоко. В стаята беше ужасно студено и миришеше просто отвратително! Девойката имаше чувството, че отново се е озовала в костницата в Дънмоу. Във въздуха се носеше воня на разложение и изобщо атмосферата беше много потискаща.
— Купър? — прошепна Ребека, но албиносът продължи да лежи по гръб, похърквайки като малко момче.
Девойката се престраши, отметна завивките си и стана от леглото. Всяка костица от тялото й я болеше. После в паметта й изплуваха гърчещите се в ръцете й защитници на Каренска и изпълнените им с болка очи, а в ушите й отекнаха жалните им писъци.
Огънят почти беше угаснал, така че Ребека хвърли още няколко цепеници в камината и се наведе, за да раздуха въглените. Пламъците тутакси обхванаха сухото дърво, хвърляйки наоколо облак от искри. Девойката протегна ръце към огъня и се опита да потисне спомена за видението, което й се беше явило преди време. Цепениците весело запукаха, изпълвайки стаята с топлина. Въпреки това Ребека все още се чувстваше неспокойна. Когато пламъците се разгоряха, тя стана и се приближи до един от тесните прозорци. Като изключим проблясъците от залповете на руснаците, навън цареше пълен мрак. После нещо прошумоля.
— Кой е там?
В стаята гореше една-единствена свещ, поставена на масичката до леглото на Купър. На светлината й девойката съзря меча на албиноса, който лежеше в ножницата си на пода. Дръжката на оръжието примамливо просветваше. Звукът се повтори. Някой вървеше към Ребека, дишайки тежко. Тя се взря в отсрещния ъгъл — звукът идваше точно оттам! — и бавно тръгна да прекосява стаята.
— Кой е там? — повтори девойката.
Ама че беше глупава! Изобщо не биваше да си ляга, без да си е подсигурила оръжие до постелята. Ами ако турците бяха проникнали в замъка? После пред очите й се оформи някаква тъмна фигура.
— Купър! — извика тя. — Сен Клер!
Фигурата излезе от сенките. Ребека моментално побягна към другия край на стаята, крещейки името на албиноса. Купър се претърколи в леглото, мърморейки си нещо под носа и премлясквайки с устни. Девойката измъкна меча му от ножницата и се обърна. Мъжът пред очите й трябваше да е мъртъв. Лицето му беше синкаво, устата му зееше и изобщо видът му беше като на жив труп. Рагуза! Наемникът, който беше нападнал шайката на Купър по пътя край Колчестър, стоеше пред Ребека в някакъв окъсан жакет, покрит с прах, мърлява риза и износени панталони и ботуши. Девойката не знаеше дали е будна, или сънува. Тя замахна с меча, но острието само изсвистя във въздуха. После някой хвана ръцете й.
— Успокой се, момиче! — извика Купър. — И пусни този меч, за Бога!
Ребека се подчини.
— Какво става?
Сен Клер се запрепъва към тях, потривайки лице.
— Той беше тук! — прошепна девойката, а после се освободи от хватката на Купър и прекоси стаята. — Тук беше, казвам ви!
Сега обаче, на мъждивата светлина от свещта, наоколо не се виждаше нищо подозрително. Ребека се ощипа по бузата и се обърна към двамата мъже.
— Кълна се, че не спях! — запротестира тя. — Видях онзи Рагуза, който ни плени в гората край Колчестър. Стоеше точно в средата на стаята! — девойката приседна на едно столче. — Уверявам ви, че не беше сън. Бях станала от леглото. Вижте, дори разпалих огъня. Рагуза изпълзя от сенките и запристъпва към мен. Изглеждаше като току-що излязъл от гроба!
Сен Клер й подаде една чаша вино и я накара да отпие, а после хвърли един поглед към Купър.
— Това е един от триковете на Фрогмор — каза йезуитът, обхващайки лицето на девойката с топлите си ръце. — Явно магьосникът е използвал силата си, за да разбере къде сме и какво правим, преди сам да се появи — той се обърна към албиноса. — Помни, че дори да раниш Фрогмор, той ще се възстанови бързо — Сен Клер улови погледа на Ребека. — Има само един начин да го убием и тази задача се пада на теб, Хризостома.
Фрогмор, облечен в самурена наметка и стиснал чаша шербет в ръка, седеше върху куп възглавници в шатрата си в турския лагер и гневно се взираше в генерал Бейезил.
— Какво искаш да кажеш? — просъска магьосникът. — Че не си в състояние да изпълниш волята на султана?
Бейезил поглади мустака си и се постара да овладее гласа си. Как му се щеше Сюлейман да беше избрал някой друг!