След тази безуспешна атака турците се оттеглиха, но в ранния следобед подновиха канонадата си, насочвайки цялата си артилерийска мощ към малката пролука в стената. По-късно, някъде по залез-слънце, беше предприета поголовна атака и цялата турска войска се втурна към крепостта. Някои от войниците преминаха през дупката в стената, а други тръгнаха да се катерят по стените с помощта на високи стълби.
— Прибирай се в стаята си! — извика Дмитрий на Ребека.
Девойката държеше в ръцете си някакъв тежко ранен войник и слушаше предсмъртните му вопли.
— Нека поне го изчакам да умре! — примоли се тя.
Дмитрий каза нещо на младежа, изчака го да кимне, а после извади камата си и с едно ловко движение преряза гърлото му. Горещата кръв на войничето опръска коленете на Ребека и се просмука в роклята й.
— Така е по-добре — заяви Дмитрий. — Нямаше как да го преместим, а турците всеки момент може да проникнат в крепостта — той обърса уста с опакото на ръката си. — Купър! Сен Клер! — изкрещя той към съюзниците на Ребека, които тъкмо помагаха на бранителите на Каренска да заредят едно оръдие. — Връщайте се в стаята си! Турците не бива да ви хванат! Ако превземат стените, всички ще се скрием в централната кула!
Двамата мъже неохотно се съгласиха и вземайки девойката със себе си, слязоха по стълбите на стражевата кула, прекосиха двора, пълен с мъртви и ранени войници, и влязоха в централната кула на замъка. Щом се озоваха в стаята си, Ребека се погрижи за драскотините, които бяха получили по време на битката, и разпредели престоялата храна и вино между тримата. От време на време Купър излизаше навън, за да види как върви отбраната на крепостта, и се връщаше все по-умърлушен и по-умърлушен.
— Турците стигнаха до стените — простена той накрая, сядайки на леглото си и скривайки лицето си в ръце. — Ако продължава така, замъкът ще падне. Какво ще правим, Сен Клер?
Йезуитът обаче беше дълбоко заспал.
— Уилям! — извика Ребека.
Купър вдигна поглед.
— Ако замъкът наистина бъде превзет, не бива да ме оставяш да падна в ръцете на турците!
Албиносът се усмихна, погали я по косата и притисна устните си към челото й.
— Спокойно, никой няма да падне в ръцете на турците — увери я той, а после въздъхна и я пусна. — Аз лично никога не бих преклонил глава пред тях и съм сигурен че Дмитрий също не би го сторил. В подземието на централната кула е складиран доста барут, така че ако врагът проникне в крепостта, ще подпалим всичко — Купър я хвана за ръцете. — Ребека!
Девойката погледна към изпитото лице на албиноса и си спомни опасния мъж, който беше влязъл в „Сребърният дракон“. Под тази сурова маска обаче се криеше просто едно малко момче, копнеещо да бъде прието и обичано.
— Обичаш ли ме, Ребека?
— И да, и не — отвърна девойката, отскубвайки се от ръцете му, след което се изправи и въздъхна. — В момента съм прекалено изморена и объркана, за да бъда сигурна в каквото и да било. Не мислех, че всичко ще свърши така — тя посочи към спящия Сен Клер. — Някога си въобразявах, че той е ангел или дори самият архангел Михаил, дошъл да ни спаси…
Купър горчиво се засмя.
— Ако Бог наистина съществува, сега сигурно ни се подиграва или пък е зает с нещо друго — албиносът вдигна меча си и го пъхна в ножницата. — Така или иначе, в нашия свят само три неща имат значение — смелостта, силата и добре наточеното оръжие.
Ребека прекоси стаята и седна на леглото си. После се накани да си легне, но в този момент някой потропа по вратата и в стаята влезе един от офицерите на Дмитрий. Лицето на мъжа беше скрито зад металните брънки на шлема му, а в ръцете му имаше някакъв винен мях. Той хвърли меха на Купър и се забърза към Ребека. Сен Клер се замята в съня си. Първоначално девойката си помисли, че войникът носи нещо и за нея, но после видя обърнатия кръст под разкопчаната на гърдите му риза и се вцепени. Мъжът посегна към дръжката на камата си.
— Фрогмор! — изпищя тя и се претърколи върху леглото, но магьосникът вече се хвърляше в нападение.
Щом чу виковете й, Купър веднага извади меча си и тръгна към тях, но Ребека знаеше, че вече е твърде късно за неговата намеса. Фрогмор я хвана за гушата и я вдигна от пода. Силата му беше невероятна. Девойката се опита да избие камата от ръцете му, но знаеше, че съпротивата е безполезна. В този момент Сен Клер се хвърли върху магьосника и тя беше изблъскана встрани. Двамата мъже се вкопчиха един в друг и се затъркаляха по пода. Не след дълго Фрогмор успя да се изправи на крака. Йезуитът го нападна отново. Душегубеца обаче отстъпи встрани и подложи крак на противника си. Сен Клер се опита да запази равновесие, но не успя и падна, удряйки главата си в стената.