— Успяхме да изтикаме турците от стената. В момента се прегрупират, но мисля, че ще ги удържим — Дмитрий стана и срита мъртвия магьосник. — Чудя се какво ли ще стане, ако разберат…
Един от офицерите попита нещо.
— Приел е образа на някой от руските пленници — отвърна Сен Клер, без да дочака да му преведат въпроса, — а след като веднъж се е промъкнал в замъка, вече не му е било трудно да се престори на един от вас.
— Какво имаш предвид? — присви очи командирът на опричниците. — Как така е приел образа на някой от руските пленници?
— Фрогмор беше последовател на Сатаната! — отвърна рязко Сен Клер. — Но слава Богу, сега вече е при господаря си.
Дмитрий изкрещя някаква заповед. Офицерите му веднага се заеха с трупа на магьосника и скоро Фрогмор остана чисто гол. Ребека се вгледа в обагрените с кръв рани по гърдите му, чудейки се откъде е намерила сили да ги причини.
— Той ли уби магьосника? — попита командирът на опричниците, имайки предвид Купър.
Сен Клер поклати глава и посочи към Ребека. Дмитрий се наведе към албиноса и го целуна по двете бузи, а после и по челото. Девойката погледна към йезуита — раната на главата му беше спряла да кърви, но лицето му беше станало призрачнобледо. После любимият й се олюля и тя му помогна да стигне до леглото.
— Почини си — прошепна му Ребека.
Сен Клер отново поклати глава.
— Всичко свърши — отвърна той сякаш на себе си. — Време е да си вървя.
В следващия момент девойката почувства ръката на Дмитрий върху рамото си и се обърна. Опричникът й се усмихна, а после хвана лицето й в шепите си и я целуна по устата.
— Поздравявам те, Ребека Ленъкс — очите му светеха. — Ти си невероятно смела жена и бъдеща майка на изключителни герои!
След тези думи Дмитрий щракна с пръсти и тялото на Фрогмор незабавно беше вдигнато.
— Погледни го, Ребека — промълви Сен Клер. — Вече не изглежда толкова страшен, нали?
Главата на магьосника се люшкаше насам-натам, лицето му беше добило пепеляв оттенък, ужасните рани по гърдите му зееха, а краката му бяха изподрани и мръсни.
— Не е лошо да запомним това — добави йезуитът.
После всички излязоха от стаята и се запътиха към стените на замъка. Войниците, които си почиваха на сянка в двора, веднага усетиха, че нещо се е случило. Дмитрий се обърна към тях на руски, след което посочи към Ребека. Бранителите на крепостта тутакси скочиха на крака и заблъскаха с мечове по щитовете си. После тялото на Фрогмор беше качено на върха на стражевата кула, около врата му беше надяната примка и магьосникът беше провесен през парапета с лице към турския лагер. Скоро целият замък се огласи от победните викове на руските войници.
Група спахии, облечени в брони, вдигнаха щитовете над главите си и дотичаха до ръба на крепостния ров, за да видят какво става. Между тях вървеше някакъв разкошно облечен мъж.
— Това е генералът им — обясни Сен Клер.
Дмитрий се надвеси през парапета, извика победоносно и посочи към мъртвия Фрогмор, а после и към турците. Обсадителите обаче не разбраха посланието, така че командирът на опричниците заповяда трупът на магьосника да бъде спуснат още по-ниско. Турците се взряха в ужасяващото голо тяло, люлеещо се на вятъра, и този път го разпознаха. После си плюха на петите и хукнаха обратно към лагера си. Вече целият гарнизон се беше събрал на стените и въпреки че се чувстваше доста замаяна, Ребека също остана там.
Час по-късно врагът даде своя отговор — турците си взеха оръдията, събраха си шатрите, впрегнаха конете си в каруците и бавно, но сигурно започнаха да се оттеглят от бойното поле.
До залез-слънце единственото, което беше останало след тях, беше почернялата от кръв земя, покрита с мъртви войници и цели ята хищни птици, пируващи с месата им. Дмитрий изпрати един отряд конници да наблюдават оттеглянето на обсадителите, а когато се мръкна, нареди труповете да бъдат запалени. После изтощените руснаци заспаха кой където свари.
Сен Клер отведе Ребека в стаята им и двамата се заеха да подготвят тялото на Купър за погребение. Рано на следващата сутрин йезуитът донесе две големи парчета кожа, в които да увият трупа на доскорошния си съюзник. После го натовариха на една каруца и го закараха сред морето от трева отвъд бойното поле. Дмитрий беше изпратил с тях и неколцина от хората си, въоръжени с кирки и лопати. И така, опричниците изкопаха един дълбок трап и след като Сен Клер каза заупокойната молитва, тялото беше заровено в земята, а върху гроба беше забит дървен кръст.