— Кажи, дете — старецът погледна към Ребека.
— Какво щяхте да сторите, ако узнаехте, че този Сен Клер се укрива в църквата ви?
Бейнс прехапа устни.
— Щях да го нахраня и да му дам срок до сутринта, за да си тръгне. Нима не знаеш какво се случва с онези, които помагат на католическите свещеници? Отвеждат ги в Колчестър и ги обесват, но преди да са предали Богу дух, свалят телата им от въжето, разпорват ги като свине и изваждат всичките им вътрешности. После разчленяват труповете им, натъпкват ги в бъчва със саламура и ги излагат за назидание над градските порти — той поклати глава. — Това не е краят, който един старец като мен би си пожелал. Пък и подобни истории не са за ушите на млади момичета като теб. А сега трябва да вървя. Ще заключа църквата — не искам тук да се навъртат разни йезуити!
Бейнс вече беше стигнал до вратата, когато Ребека се обърна след него.
— Какво? — извика тя; беше чула думите съвсем ясно.
— За какво говориш, момиче? — върна се пасторът в църквата.
— Не го ли чухте? — попита тя. — Дойде откъм олтара.
— Какво е дошло откъм олтара?
— Гласът. Каза нещо на латински. Confiteor Deo omnipotenti…
Бейнс се опита да потисне тревогата си.
— Изповядвам се пред Всемогъщия Бог — прошепна той, — пред Пресветата Дева и пред архангел Михаил… Сигурна ли си, Ребека? Това са думите, които се изричаха в началото на католическата литургия…
Пасторът и момичето се приближиха към олтара и се огледаха наоколо, но не откриха абсолютно нищо.
— Сигурно е бил някой призрак — засмя се Ребека.
Пастор Бейнс не чу думите й. Старецът беше погледнал към статуята на архангел Михаил и макар че не сподели това с девойката, беше видял, че букетчето й от кокичета е изчезнало.
Младата слугиня от кръчмата „Веселото прасе“, която се намираше на пътя към Челмсфорд, си проправяше път през оживения салон с по една препълнена чаша във всяка ръка. Девойката полюшваше предизвикателно бедра и мяташе насам-натам дългата си червена коса. Щом стигна до масата, тя се наведе, за да остави чашите, осигурявайки на клиентите доста добра гледка към пищното си деколте. Червенокосата Мег обичаше да кара мъжете да точат лиги по нея, но само дотам. Ако все пак си легнеше с някого, това ставаше срещу съответното заплащане и освен това до постелята й имаха достъп само отбрани господа като например онзи непознат, който седеше в далечния край на салона и съсредоточено я наблюдаваше. Той беше млад мъж с бледо лице, напомадената му черна коса беше зализана назад, а мустаците и брадата му бяха елегантно оформени. Въпреки че беше чужденец, Мег беше установила, че английският му е отличен, а обноските му — изискани. С изключение на бялата сатенена риза с дантелена яка, която се подаваше изпод подплатеното му палто, дрехите на мъжа бяха тъмни и ако не бяха изпълнените със сласт погледи, които й мяташе, Мег би го помислила за свещеник. Свещениците обаче не гледаха така засуканите девойки!
Да, слугинята добре знаеше колко струват прелестите й. Тя имаше бяла, лебедова шия, тънки глезени и приказно тяло, за което копнееше всеки мъж в тази кръчма. Неслучайно всички я пляскаха по задника и току се опитваха да бръкнат в деколтето й. Мег обаче не се интересуваше от тези недодялани типове. Целта й беше онзи мълчалив джентълмен в ъгъла, чиято препълнена кесия така примамливо звънтеше. Рано или късно, щеше да го улови в мрежите си. Ако ли пък не, трябваше да си намери някой друг клиент и то преди пияният съдебен пристав да влезе, олюлявайки се, в кръчмата и да нареди на съдържателя да угаси огъня и да затвори капаците на прозорците.
— Ще желаете ли още една чаша ейл, сър? — спря Мег пред масата на непознатия.
Мъжът беше вперил черните си очи в нея и я изучаваше внимателно.
— Да, донеси ми. Искам и парче пай със заешко, но гледай да е пресен. Винаги познавам, когато се опитат да ми пробутат някой боклук!
На Мег никак не й се понрави това обвинение, но въпреки това се усмихна. Сега беше моментът да хвърли стръвта си. По-късно, когато мъжът започнеше да се бори с фустата й, щеше да има възможност да си отмъсти.
— Ще желаете ли нещо друго, сър? — погледна го тя невинно със зелените си очи.
— Какво друго бих могъл да желая? — непознатият взе кесията си и изсипа среброто си в дланта си.
— Не бива да правите така, сър! — обезпокои се не на шега Мег. — По пътищата е пълно с разбойници и крадци!