— Не искам да влизам! Търся баща си.
Фрогмор повдигна веждите си и доби още по-похотлив вид от обикновено.
— Знам, че е дошъл тук!
— Не съм казвал, че не е. Наистина дойде — точно след мръкване. Искаше да поговорим за статуята. Обясних му, че е паднала и се е счупила. Той предложи да купи нова, а аз му казах, че ще си помисля, и той си тръгна.
— Да, но не се прибра в кръчмата — настоя Ребека.
Фрогмор й хвърли един насмешлив поглед.
— Да не би да мислиш, че все още е тук?
— А къде е изчезнал тогава?
— Не е изчезнал — намеси се рязко Калъртън.
— Какво имате предвид?
— Сутринта дойде при мен — съдебният пристав потупа кесията си, от която се подаваше парче пергамент. — Каза, че иска да даде показания.
— Баща ми е дошъл при вас?
— Да. Написа показанията си собственоръчно, а после си отиде.
— Но той не се прибра…
— Каза, че отива в Колчестър, за да се срещне с човека на кралицата, Купър, и да се изправи срещу изменника Сен Клер.
— Дайте да видя тези показания.
— И това ще стане, но когато аз преценя — сопна й се Калъртън и затръшна вратата под носа й.
5.
През следващите няколко дни страховете на Ребека се задълбочиха. Калъртън идваше в кръчмата, но винаги сядаше с приятелите си и си шушукаше нещо с тях, а когато девойката се приближеше към масата им, всички млъкваха. Трудолюбивият Питър се беше оказал надеждна опора — вече беше изпъдил Луси и поддържаше всичко в ред. Въпреки това той също беше разтревожен заради изчезването на Бартоломю, а не по-малко го притесняваше и поведението на Калъртън и компанията му. Накрая нервите му не издържаха и той дръпна Ребека настрана.
— Трябва да внимавате, мистрес — предупреди я слугата, а слабото му лице доби още по-тревожно изражение. — С баща ви се е случило нещо ужасно. Не вярвам да е отишъл в Колчестър — добави той с дрезгав глас. — Калъртън крои нещо; същото прави и Луси в селото — Питър я хвана за раменете. — Винаги съм ви харесвал, мистрес. Баща ви беше добър човек — той осъзна какво е казал и прехапа устни. — Сигурен съм — заекна слугата, — че той ще се върне скоро, но аз няма да остана тук. Вие също трябва да заминете. Имам приятели в Холингбъри. Отидете при тях и се скрийте!
— Никъде няма да се крия! — сопна му се Ребека. — Не съм направила нищо лошо!
— Напротив, Ребека, напротив — отвърна Питър. — Двамата с баща ви сте чужденци тук. Освен това притежавате процъфтяваща кръчма, а това разпалва завистта на хората. В селото се говори, че сте папистка. Отгоре на всичко имате заешка устна и сте ясновидка. Направо казано, омразата на селяните лесно може да доведе до убийство.
Девойката реши да не се вслушва в това предупреждение, но думите на Питър се потвърждаваха всеки път, щом тя отидеше в селото. Някои от търговците на пазара бяха дружелюбни с нея, но повечето се държаха предпазливо. Щом я видеха, жените, покрай които минаваше, й обръщаха гръб. Някои й се усмихваха бегло, но останалите си мърмореха под носа и я ругаеха.
От Бартоломю нямаше ни вест, ни кост. Бяха минали пет дни, откакто беше изчезнал, и Ребека вече подозираше, че го е сполетяло нещо ужасно. Храната й присядаше, а нощем й се явяваха страшни кошмари — тя и Сен Клер бягаха от глутница вълци през скована от сняг и лед пустош или пък се сражаваха с армия отвратителни демони и чудовища. Денем девойката имаше видения, свързани с останалите изчезнали хора от селото. Трупът на старицата Уайът беше погребан в края на църковното гробище почти веднага след като беше открит, но Малбрук и Марго сякаш се бяха изпарили във въздуха. Веднъж Ребека чу някакъв шум отвън и когато надникна през прозореца, видя отдолу да й се хили окървавеното лице на съдебния пристав. На гърдите му зееше зловеща рана, а вратът му стоеше някак изкривен, сякаш беше прерязан с нож.
На следващата сутрин девойката излезе от кръчмата и се запъти към приюта за бедняци, за да им занесе малко хляб. Когато мина покрай колибата на Симнъл, нещо зад прозореца на втория етаж привлече вниманието й и тя вдигна поглед. Там стоеше Марго и се взираше в нея с оградени от тъмни кръгове очи. Лицето й беше синьо-бяло, а в гърдите й зееше кървава рана. На Ребека й призля и тя се наведе, преструвайки се, че нещо не е наред с тока на обувката й. Когато отново вдигна поглед, видението вече беше изчезнало, и девойката хукна обратно към кръчмата.