— Душегубеца — рече Уолсингам, решавайки да не губи повече време.
Елизабет се размърда в креслото си и главният й шпионин разбра, че е привлякъл вниманието й. Дотук с шегите и закачките.
— Какво за него? — изсъска кралицата.
— Върнал се е в Англия. Знаем го със сигурност.
Елизабет въздъхна.
— Защо?
— Не ни е известно.
— Каква самоличност е приел този път?
Уолсингам се намръщи и продължи да се взира в кралицата изпод тежките си клепачи.
— Най-вероятно нечия чужда…
Кралицата стовари юмрука си върху масата.
— Ще ви помоля да се придържате към онова, което знаете, сър!
— Знаем, че е дошъл от Балтийските земи. Един капитан на кораб от Осло твърди, че го е видял да слиза в Ипсуич. И така, изпратихме в Есекс един от най-добрите си хора — Андрю Кавъндиш.
— И?
— Мъртъв е — прошепна Купър. — Убит от Душегубеца. Открили тялото му в някакъв крайпътен ров край Челмсфорд. Гърлото му било прерязано, а сърцето му — изгребано като с лъжица.
Елизабет пребледня.
— Това ли е всичко? — попита тя.
— Не знаем защо Душегубеца се е върнал в Англия — продължи Купър. — Може да е замислил някое злодеяние, с което да укрепи силите си, а може и да се е запътил към някое съвсем друго място и само временно да се укрива тук.
— И нямате представа къде е, така ли?
— Смятаме, че все още е в Есекс — обади се Уолсингам. — Въпрос на време е да го заловим — той посочи към своя подчинен. — Мастър Купър го преследва неуморно от години.
— Но защо му е било да идва тук? — настоя Елизабет. — Да не би враговете ни да са го привлекли на своя страна?
— Възможно е — отвърна Купър. — Но не е изключено да преследва и някаква своя нечестива цел — той видя въпросителното изражение върху лицето на кралицата и побърза да обясни. — Душегубеца е велик магьосник, ваше величество. Сключил е сделка със Сатаната, в замяна на което е бил надарен с необикновени сили.
Елизабет се облегна в креслото си и се загледа в този странен мъж, който си играеше с някаква отчупила се от дървената маса тресчица. Идеше буря и вятърът блъскаше по сводестите прозорци, разтърсвайки капаците им. Някъде наблизо грачеше гарван.
— Чакаме, мастър Купър.
— Трудно е за вярване — продължи агентът, — но Душегубеца е сключил сделка със силите на мрака. След като убие някого, той изтръгва сърцето му и го принася в жертва на тъмните си господари, за да увеличи мощта си.
— Значи мощта му не е неизчерпаема, така ли? — намеси се Сесил.
— О, не, не е.
— И за да я поддържа, той трябва да убива?
— И то непрекъснато — заяви Купър. — Колкото повече убива, толкова повече нарастват силите му!
— И какви са тези сили? — попита нетърпеливо Елизабет.
— Доколкото знаем, физическите и умствените възможности на Душегубеца стават все по-големи. Студът, гладът и жаждата не му влияят, а издръжливостта му е направо феноменална.
— Същото може да се каже и за някой добре гледан кон! — сопна се Елизабет.
Сесил се изкиска, но Купър не му обърна внимание.
— А може ли един кон да се превърне в хрътка, ваше величество?
Кралицата зяпна от изненада и дори забрави да прикрие почернелите си зъби.
— Шегувате се, нали, мастър Купър?
— Ни най-малко, ваше величество. Макар и за кратко време Душегубеца може да приема образа на своите жертви.
— Как ще го заловите тогава?
— С хитрост, ваше величество. Единствената сигурна следа, с която разполагаме за момента, е обърнатият кръстен знак, изобразен над сърцето му.
— Друго има ли? — попита Елизабет, подпирайки се на масата, за да си върне чувството за реалност и да се отърси от адския кошмар, който й описваха.
— Прозвището „Душегубеца“ много точно отразява същността на магьосника — каза Купър, прокарвайки пръст по яката си.