— Руснаците вярват, че демоните са навсякъде — прошепна Сен Клер.
— Мисля, че не е нужно да си руснак, за да вярваш в това — намеси се Купър.
Съдържателят на странноприемницата им показа две стаи. Едната — в която щеше да спи Ребека — беше малка и тясна и вътре имаше само едно легло, сковано от няколко дъски, покрити с чували трици и един тънък сламен матрак. В съседната щяха да се настанят Сен Клер и Купър и девойката се зачуди как ли ще се погаждат двамата заклети врагове, след като вече бяха слезли от кораба. Все едно, всичко това все още й изглеждаше твърде нереално. Краката й я боляха и трепереха, стомахът й я присвиваше, а когато застанеше на едно място, имаше чувството, че подът все още се движи под краката й.
Въпреки всичко, щом се просна в постелята, Ребека веднага заспа. Когато се събуди, наоколо беше тъмно и тя усети, че е премръзнала. Отначало си помисли, че още е на кораба и че тропането, което стига до слуха й, е от тичащите по палубата моряци, но се оказа, че Сен Клер се е надвесил над нея и чука по дъските, от които беше направено леглото й. Йезуитът се беше обръснал, беше подрязал косата си и се беше облякъл изцяло по руски — риза с препасан отгоре й вълнен кафтан, широки панталони и обточени с кожа ботуши.
— Купър се издокара по същия начин — каза той, потупа Ребека по рамото и измъкна иззад гърба си една грамадна ножица.
Девойката изпъшка.
— Няма как! Косата ти е станала ужасно дълга!
И така, Сен Клер накара Ребека да седне в края на леглото и отряза прорасналите й кичури. После една румена и засмяна кръчмарска слугиня я заведе в банята — дълга барака, в която се помещаваха няколко горещи басейна. Девойката веднага забеляза, че в един от тях се кисне някакъв мъж, и бурно запротестира, но слугинята само поклати глава и й направи знак да си свали дрехите. Явно в Русия мъжете и жените се къпеха заедно, даде си сметка Ребека, така че се съблече и бързо се пъхна във водата. Девойката се опита да скрие малките си гърди, но слугинята се изкикоти и посочи към собствения си напращял корсаж. Сен Клер също се появи, но остана до вратата, почти скрит зад облаците пара.
— Как се чувстваш, Ребека?
— Като варена риба! — възкликна тя и разплиска водата, при което усети соления й вкус по устните си.
— Тези бани са много полезни — увери я йезуитът. — Те пречистват тялото и след тях се спи просто прекрасно. Донесох ти чисти дрехи — една риза, панталони, чифт чорапи, ботуши и дори една вълнена шапка. Тук няма значение дали ще разберат, че си жена, Ребека, но в Москва трябва да се постараеш да се държиш като мъж.
Девойката изчака Сен Клер да излезе от банята и се измъкна от водата. Слугинята веднага я подсуши с някаква груба кърпа, а после й помогна да се облече, бъбрейки непрестанно. Доколкото Ребека схвана, спътниците й очаквали да се присъедини към тях, но тя се чувстваше твърде уморена и настоя да се върне в стаята си, където моментално заспа.
Когато се събуди, кръчмата вече беше притихнала, но някой беше оставил до леглото й глинен поднос с храна и го беше покрил с някаква кърпа, за да го предпази от мишките, които и в момента притичваха из мрака. В подноса имаше малко осолена риба, парче хляб, бурканче мед и няколко странни плода. Ребека стана от леглото и започна да се храни. После намери на перваза на прозореца една малка чаша и отпи от нея. Пивото вътре много приличаше на бащиния й ейл, но беше малко по-слабо.
След като приключи, девойката се отпусна в леглото и се взря в тъмнината. Пътуването им по море беше траяло цял месец. През първите две седмици тя се чувстваше ужасно и можеше единствено да лежи под палубата и да страда. Сен Клер се опитваше да й дава храна, но тя моментално я повръщаше. Купър също се навърташе наоколо и понякога, когато се събуждаше, Ребека го виждаше надвесен над главата й с мокра кърпа в ръка. Дори Фогел се обезпокои от състоянието й и слезе под палубата, за да й занесе някаква билкова отвара. След като я изпи, девойката се почувства много по-добре и започна да задържа храната, която поглъщаше. Тогава пък започна да усеща студа и непоносимата смрад на нечистотии, миша урина и боклук, както и вонята, която се носеше от мъжете, принудени да ядат, да пият и да спят в тъмния и тесен трюм. Когато Сен Клер й позволи да се качи на палубата, нямаше по-щастлив човек от нея. Движението на кораба вече не й правеше впечатление и въпреки нетърпимия студ тя остана възхитена от безкрайната морска шир, която се разкри пред очите й.