ВСИЧКИ ПРАВА
НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
СА ЗАПАЗЕНИ!
Никаква част от това издание
не може да бъде възпроизвеждана
под каквато и да е форма
и по какъвто и да е начин
без изричното разрешение на
ИК „БАРД“ ООД.
За поръчки се обадете на телефон
02/979 09 61
или ни посетете на интернет адрес
www.bard.bg
Може би ще откриете книгата, която ви интересува.
Ще я получите направо вкъщи.
michael connelly
two kinds of truth
Copyright © 2017 by Hieronymus, Inc.
© Иван Златарски, превод, 2018
© „Megachrom“ – оформление на корица, 2018
© ИК „БАРД“ ООД, 2018
ISBN 978-954-655-858-9
Посвещава се на
ТК
Първа част
Капери
1.
Когато получи предупредителен есемес от Бела Лурдес, Бош беше в килия номер 3 на стария арест в Сан Фернандо и преглеждаше папките в един от кашоните за Есме Таварес:
ЛАПУ и ОП са на път към теб. Тревино им е казал къде си.
Бош беше където беше в началото на всяка седмица – седеше зад импровизираното си бюро от дървена врата, взета „назаем“ от склада на „Комунални услуги“ и поставена върху два купа кашони с папки. Благодари на Лурдес с есемес, отвори приложението за записки на телефона си и включи диктофона. Остави телефона с екрана надолу върху „бюрото“ си и го покри частично с друга папка от кашона на Таварес. Просто се подсигуряваше. Нямаше представа защо хора от офиса на областния прокурор и старото му полицейско управление в Лос Анджелис са решили да дойдат да го видят толкова рано в понеделник сутринта. Никой не му се бе обадил да го предупреди за визитата, но от друга страна, зад металните решетки сигналът бе почти несъществуващ. Въпреки това той знаеше, че изненадващите посещения често са тактически ход. Отношенията на Бош с ЛАПУ след принудителната му оставка преди две години бяха меко казано обтегнати и адвокатът му го бе убедил, че трябва да документира всичките си контакти с полицейското управление.
Докато ги чакаше, продължи да преглежда папката. Интересуваха го показанията, снети през седмиците след изчезването на Таварес. Вече ги беше чел, но вярваше, че документацията често съдържа тайната за разгадаването на неразрешен случай. Всичко нужно е пред очите ти, ако можеш да го видиш, разбира се: някакво логическо несъответствие, скрита следа, противоречие в показание, ръкописна бележка от следователя в полето на доклад – всички тези неща бяха помагали на Бош да разрешава случаи през кариерата си, която продължаваше вече над четири десетилетия.
По случая Таварес имаше три кашона. Официално ставаше дума просто за изчезнало лице, но през петнайсетте години след вкарването на случая в архива се бе насъбрал куп папки, висок цял метър, понеже случаят бе категоризиран като неразрешен само защото така и не бе намерен труп.
Когато преди две години бе дошъл в полицейското управление на Сан Фернандо, за да предложи доброволно уменията си за неразрешените случаи, Бош бе попитал началник Антъни Валдес откъде да започне. Началникът, който служеше в управлението от двайсет и пет години, му бе казал да започне с Есмералда Таварес. Този случай бе измъчвал Валдес през годините му на следовател, но сега, като полицейски началник, той вече просто не можеше да му отдели никакво време.
През двете години на работата си на непълен работен ден в Сан Фернандо Бош бе активирал няколко случая и бе разрешил десетина, сред които изнасилвания и убийства. Но винаги когато бе намирал час-два свободно време, се бе връщал на Есме Таварес, за да се разрови пак и пак из кашоните. Тя вече започваше да измъчва и него. Изчезнала млада майка, зарязала в количката спящо бебе. Случаят може и да бе заведен като изчезване, но на Бош не му се наложи да прегледа изцяло дори първия кашон, за да разбере онова, което бяха разбрали началникът и всички останали следователи преди него. Най-вероятно ставаше дума за мръсна игра: Есме Таварес не беше просто изчезнала, тя беше мъртва.
Чу металната врата на затворническото крило да се отваря и след това крачките по бетонния под, минаващ пред групираните по тройки килии. Вдигна поглед през металните решетки и се изненада кого видя.
– Здрасти, Хари.
Беше бившата му партньорка Лусия Сото в компанията на двама с костюми, които Бош не познаваше. Фактът, че Сото явно не го бе предупредила, че идват, накара Бош да бъде нащрек. Пътят дотук от центъра на Сан Фернандо, където се намираха както централата на ЛАПУ така и офисът на ОП, бе поне четирийсет и пет минути, а това оставяше достатъчно време да напишеш есемес, казващ примерно: „Здрасти, Хари, идваме при теб“. Само че това не се бе случило и той предполагаше, че двамата непознати са спрели Сото да опита да го направи.