Валдес го изгледа. Знаеше, че „отвън“ означава извън СФПУ... от миналото на Бош.
– Чух, че тази сутрин си имал посетители – каза после. – Ще говорим за това по-късно. Кажи сега, какво искаш от мен?
– Връзката със средствата за масово осведомяване – обясни Бош. – Те скоро ще надушат за случилото се и ще започнат да прииждат. Двама убити на централната улица е голяма история. Ще трябва да установиш команден пункт и да се захванеш с тях, когато се появят. Важно е да контролираме каква информация изтича навън.
– Ясно. Друго? Ще ти трябват повече хора в търсенето на улики. Мога да изтегля по един полицай от патрулните коли и да продължа с единични патрули, докато не разберем какво се е случило.
– Това ще е добре. Във всички тези магазини е имало хора. Все някой нещо е видял.
– Разбрахме се. Дали да не отворя стария „Пени“ и да го използваме вместо КП? Познавам собственика на сградата.
Бош погледна към отсрещната страна на улицата и надолу към средата на пряката, където се виждаше фасадата на отдавна затворения универсален магазин.
– Явно ще се задържим тук. Ако можеш по някакъв начин да организираш там да включат външното осветление, направи го. Какво става с капитан Тревино? Къде е?
– Оставих го да има някой в участъка. Трябва ли ти?
– Не, ще го информирам по-късно.
– Тогава оставям това на теб. Но, Хари... трябва ни бърз резултат. Ако изобщо може да се стигне до такъв.
– Разбрано.
Началникът си тръгна и Лурдес се приближи до Бош.
– Нека се досетя, не съм желана за водеща.
– Искаше да съм аз – каза Бош. – Без това да е свързано с качествата ти. Но аз му отказах. Казах му, че случаят е твой.
– Заради тримата ти посетители тази сутрин?
– Може би. Но повече заради това, че ти си способна да се справиш. Така че защо не влезеш сега вътре да видиш как се справят Гудън и Сандърс. Аз пък ще се обадя в лабораторията на шерифството и ще поискам да ми кажат кога смятат да се появят. Първата ни задача са снимките. Не позволявай на онези двамата да преместват телата, докато не си осигурим пълно фотопокритие.
– Ясно.
– Труповете са за съдебните лекари. Но местопрестъплението е наше. Помни това!
Лурдес тръгна към вратата на аптеката, а Бош извади телефона си. СФПУ беше толкова малко, че не разполагаше със собствени криминалисти. Разчиташе се на отдела по криминология на шерифството, а това означаваше, че не винаги можеха да разчитат, че оттам ще се отзоват незабавно. Бош се обади на отдела за свръзка към лабораторията и оттам му казаха, че екип криминалисти вече пътува за Сан Фернандо. Бош напомни на свръзката, че става дума за двойно убийство, и поиска втори екип, но това му бе отказано, защото нямало още един екип. Щели да получат двама техници с фотограф, и толкоз.
Когато свърши разговора, Бош забеляза един от патрулните полицаи, на когото бе възложил преди да стои на периметъра в края на пряката. Улицата бе преградена с жълта лента, която блокираше преминаването през мола. Полицаят беше пъхнал палци под катарамата на колана си и съзерцаваше Бош.
Бош прибра телефона си и отиде при охраняващия жълтата лента полицай.
– Не гледай насам, а навън.
– Какво? – не схвана полицаят.
– Гледаш детективите, а трябва да наблюдаваш улицата.
Сложи ръка на рамото на полицая и го завъртя с лице към лентата.
– Не гледай към местопрестъплението, а в обратна посока. Търси зяпачи, хора, които изпъкват. Ще се изненадаш, ако разбереш колко често извършителят се връща да види как върви разследването. Освен това задачата ти е да охраняваш местопрестъплението, а не да го наблюдаваш.
– Аха.
– Добре.
Криминалистите на шерифството пристигнаха малко след това и Бош нареди всички да излязат от аптеката, за да може фотографът да влезе да направи необходимите снимки и да запише видеоклип на местопрестъплението само с труповете.
Докато чакаха отвън, Бош си сложи ръкавици и обу хартиени калцуни. След като фотографът каза, че е приключил, целият екип влезе в аптеката през найлоновата завеса, спусната от техниците на входа.
Гудън и Сандърс се разделиха и продължиха да обработват труповете. Лурдес и Бош отидоха направо зад щанда, където Гудън и един от техниците оглеждаха първия труп. Лурдес беше извадила бележник и записваше в него пълно описание на онова, което виждаше. Бош се наведе до ухото ѝ и прошепна: