Сиско поклати глава:
– И това ако не е причина да...
– Точно така.
– Заловили ли са го оня мръсник?
– Не. Не още.
Сиско се засмя мрачно и повтори:
– Не още, а? Ще ми се видя как ще решат случая след цели десет години.
Бош го изгледа продължително, после каза:
– Знае ли човек.
В този момент в залата влезе Холър, видя ги и им посочи изразително с пръст към коридора отвън. Не беше забелязал Мади, която оставаше скрита зад двамата. Бош ѝ прошепна да не мърда от мястото си и се надигна. Мади сложи ръка върху неговата, за да го спре.
– За кого говорихте току-що?
– Ъ-ъ... за една жена от друг случай. Нуждае се от помощ и помолих Сиско да се намеси.
– Каква помощ? Коя е Дейзи?
– После ще ти кажа. Сега трябва да изляза и да говоря с адво... с чичо ти за заседанието, което предстои. Стой тук, ще се върна след малко.
Стана и последва Сиско навън. Повечето хора в дългия коридор се бяха струпали в средата до снекбара, тоалетните и асансьорите. Намериха свободна скамейка встрани от вратата на залата към Състав 107. Седнаха на нея, Холър по средата.
– Окей, момчета, готови ли сме да им разкажем играта? – започна адвокатът. – Къде са ми свидетелите? Къде са ми свидетелите, питам?
– Под ключ, надявам се – отговори Сиско.
– Кажете ми за Спенсър – настоя Холър. – Бяхте при него, надявам се?
– Цялата нощ – потвърди Сиско. – Допреди двайсет минути беше в офиса на адвоката си на „Брадбъри“.
Холър се обърна към Бош.
– А ти? Казах ти да се наспиш. Вместо това ми идваш като парцал, а по раменете на костюма ти има прах, за бога!
Холър се пресегна и грубо изтупа праха, събрал се върху раменете на костюма, престоял неизползван в гардероба на Бош две, че и повече години.
– Едва ли е нужно да ти напомням, че всичко това в крайна сметка ще удари по теб – каза Холър. – Бъди съсредоточен. Бъди прям. И знай, че тези хора ще се изгаврят с всичко свято за теб.
– Знам това – увери го Бош.
Сякаш по сигнал откъм стълбището в края на коридора се зададоха хората, слезли току-що от офиса на ОП – Кенеди, Сото и Тапскот. Отиваха към залата на Състав 107. Една жена зад тях носеше с две ръце голям кашон с папки. Беше най-вероятно помощничка на Кенеди.
Зад тях вървяха „Кронин и Кронин“. Ланс Кронин носеше очила със стоманени рамки, зализаната му назад черна коса очевидно беше боядисана. Костюмът му бе на фино райе, а връзката яркосиня. Явно бе положил титанични усилия да изглежда млад и причината за това крачеше в синхрон редом с него. Катрин Кронин бе поне двайсет години по-млада от съпруга си. Имаше буйна червена коса и пищно тяло, облечено в синя пола до коленете и сако в тон върху шифонена блузка.
– Ето ги и тях – каза Бош.
Холър вдигна поглед от жълтия си адвокатски бележник и видя приближаването на противниците си.
– Като агнета на заколение – коментира той с глас, пълен с бодрост и увереност.
Екипът на Бош остана по местата си. Кенеди подчертано гледаше встрани от тях, сякаш на пейката на само пет метра от него не седеше никой. Но Сото вплете поглед с Бош и се отдели от групата, за да се приближи до него. Заговори без никакво притеснение от присъствието на Холър и Войчеховски.
– Хари, защо не ми се обади? – попита го тя. – Оставих ти няколко съобщения.
– Защото нямаше какво да ти кажа, Лусия – отговори Бош. – Вие предпочитате да вярвате на Бордърс вместо на мен и при това положение думите са излишни.
– Аз вярвам на криминологичната експертиза, Хари. Това не означава, че допускам, че ти си подменил уликата. А написаното във вестника не идва от мен.
– Как тогава уликата се е появила там, Лусия? Как е попаднал в апартамента на заподозрения медальонът на Дани Скайлър?
– Не знам, но ти не си бил там сам.
– Значи да стоварим вината върху главата на един починал, така ли?
– Не съм казала това. Казвам само, че не ми трябва да знам отговора на твоя въпрос.
Бош стана, за да разговаря с нея лице в лице.
– Хубаво, но за мен това не е достатъчно, Лусия. Не може да вярваш на криминологичната експертиза, без да вярваш, че другата улика е била подхвърлена в апартамента. Ето това е причината да не ти се обадя.
Тя поклати тъжно глава и се извърна. Тапскот задържаше вратата на залата отворена за нея. Изгледа Бош с мъртъв поглед, докато Сото минаваше покрай него. Бош гледаше как вратата се затваря беззвучно зад тях.
– Я виж – обади се Холър.
Бош погледна по коридора и видя да се приближават две жени. Бяха облечени като за нощно парти, с черни поли до средата на бедрата и фигурни черни чорапи, едната с фигурки на скелети, другата с разпятия.
– Фенки – каза Сиско. – Ако Бордърс днес си тръгне оттук свободен, вероятно до края на годината ще чука всяка нощ различна жена.